19-ти пехотен Шуменски полк

19-ти пехотен Шуменски полк

19-ти пехотен Шуменски полк

19-ти пехотен Шуменски полк е формиран през март 1889 г. в гр. Шумен от 2-ра и 3-та дружина на 7-ми пехотен Преславски полк.

Тези дружини са наследници на Разградска № 22 и Орханийската № 11 пеши дружини и имат знамена, дарени от княз Александър І на 30 август 1881 г. С тях те участват в Сръбско-българската война. За полково знаме 19-ти пехотен Шуменски полк приема знамето на Разградската № 22 пеша дружина.

В Първата балканска война полкът води боеве при Караагач, Бунар Хисар и Чонгора, Ески Полос и с. Петра, Люлебургас и Чаталджа. В боевете при Люлебургас знаменосецът е ранен, знамето поема полковият ключар. След като и той е ранен, трети войник взема знамето и загива. Следващият, който го взема, е младши подофицер Христо Желев.

Във Втората балканска война полкът воюва при с. Равна нива, Гюешево, в боевете при Мала Царцория, вр. Китка, вр. Голям, в атаката на Редки буки.

В Първата световна война през 1916 г. полкът се сражава на Добруджанския фронт. В щурма на двете отбранителни линии на Тутракан 19-ти пехотен Шуменски полк дава 369 убити и 1 496 ранени. През 1917 г. воюва срещу румънци и руснаци при с. Тюрк-кьой, с. Сарсайо и Мачин. От октомври с.г. е на Македонския фронт. През септември 1918 г., при атаката на Азаплар – Девенджикьой загива командирът на полка полковник Антон Дяков. След Солунското примирие полкът остава в заложничество. Командирът полковник Марин Куцаров спасява знамето.

Във връзка с реорганизацията на армията от декември 1920 г. полкът минава на дружинна организация, а през 1928 г. – отново на полкова. На 3 октомври 1937 г. получава новото си бойно знаме. Командирът му подполковник Димитров приема знамето от ръцете на царя и го предава на знаменосеца фелдфебел Чифликчиев.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 4-та пехотна Преславска дивизия.

Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а спасителите му със „Знак за спасяване на знаме”.

Имена на славата:
Караагач, Бунар Хисар, Чонгора, Ески Полос, с. Петра, Люлебургас, Чаталджа, с. Равна нива, Гюешево, Мала Царцория, вр. Китка, вр. Голям, Редки буки, Тутракан, Тюрк кьой, Сарсайо, Мачин, Азаплар-Девенджикьой…

Любими командири:
Полковник Антон Дяков, полковник Марин Куцаров, подполковник Димитров…

19-ти пехотен Шуменски полк

Формиран на 19 октомври 1889 г.
Щаб в Разград
Командир на полка: Подполковник Христо Паков
Помощник: Подполковник Панчо Карабаров
Началник на полковото военно окръжие: Подполковник Филип Панайотов
Полкови интендант: Майор Антон Дяков
Адютант: Поручик Александър Пенев
Дружинни командири:
Командир на 1-ва дружина: Майор Наум Маринов
Командир на 2-ра дружина: Майор Никола Свещаров
Ротни командири:
Командир на 1-ва рота: Капитан Христо Рачев
Командир на 2-ра рота: Капитан Иван Бешевлиев
Командир на 3-та рота: Капитан Стефан Иванов
Командир на 4-та рота: Капитан Петко Чуков
Командир на 5-та рота: Капитан Иван Халачев
Командир на 6-та рота: Капитан Павел Лютев
Командир на 7-ма рота: Капитан Петър Динелов
Командир на 8-ма рота: Капитан Петър Халачев
Командир на нестроева рота: Капитан Григор Христов
Старши лекар: Санитарен Капитан Станчо Батанов

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top