21-ви пехотен Средногорски полк

21-ви пехотен Средногорски полк

21-ви пехотен Средногорски полк

21-ви пехотен Средногорски полк е формиран в Пловдив през 1889 г. от трета и четвърта дружина на 9-ти пехотен Пловдивски полк. За полково знаме е определено знамето на 3-та дружина, наследник на Татарпазарджишката № 3 пеша дружина. Знамето е връчено от княз Александър І на 17 август 1886 г. От 1892 г. 21-ви пехотен Средногорски полк е дислоциран в Станимака (дн. Асеновград).

Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) в боевете за овладяване на Пашмакли, Райково и с. Читак, в боевете в района р. Арда – с. Аламидере – Голям Палас.Когато командването на Родопския отряд, в който влиза полкът, нарежда на командира на полка полковник Владимир Серафимов да отстъпи поради настъпление на турските сили, той отказва да изпълни заповедта: „ Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител…”. При с. Алмидере (дн. Полковник Серафимово) на връх Средногорец, известен като Родопската Шипка, турците предприемат пет неуспешни атаки. На 5 ноември полкът настъпва, овладява станцията Бук и прекъсва връзката между Тракийския и Македонския оперативен театър.

Във Втората Балканска война (1913 г.) воюва при Серка планина, Пепелище, Криволак, с. Махоба, участва в боевете при Калиманското поле.

През 1916 г. в Първата световна война участва в боевете при Еровете, с. Грунище, Иван, по десния бряг на р. Черна, при Зовик и Рапеш. През 1917 г. отбранява позицията от вр. Оглед до с. Стревина. През септември и октомври 1918 г. воюва при с. Полчище, с Радибол, с. Трояци, р. Вардар, с. Татарли, с. Сопот, с. Малено, с. Аладинци и с. Гьозмел.

От 1 декември 1920 г. полкът се реорганизира в 21-ва пехотна Средногорска дружина. През 1928 г. се връща към полкова организация. През 1941 г. и 1943 г. полкът е на югоизточната граница. След септември 1944 г. взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа, в състава на 2-ра пехотна дивизия.


Имена на славата:
Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен, Йеникьой, Курулар, Серка планина, Верила, Градец, Криволак, Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица, Панорица, Куманово, Велес, Щип, Злешево, Орманли, Струмишко, Галаш, Висок камък, Фурка, Плавуш планина, връх Дуб, Дойран, село Николич, Висока чука, кота 1150, Крива паланка, Деве баир, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня, Нови чифлик…


Любими командири:
Полковник Владимир Серафимов, полковник Климент Джеров…

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top