25-ти пехотен Драгомански полк

25-ти пехотен Драгомански полк /към 1907 – 1908 г./

Формиран като 1-ви резервен полк на 1 януари 1889 г.

Като 25-ти пехотен Драгомански полк е формиран на 1 януари 1904 г.

Щаб в гр. Цариброд /сега Димитровград в Сърбия /

На 2 октомври 1912 г. на полка е връчено знамето на бившата Орханийска № 5 пеша дружина, преименувана през август 1879 г. в Тетевенска № 5 пеша дружина. Полковник Васил Петев, връчвайки знамето на командира на полка полковник Йордан Диналов, пожелава: „…да лети под него за величави победи…”

В Първата балканска война (1912-1913 г.) полкът воюва при Кара Исуф, Люлебургас, при Кадъ кьой, срещу могилите Арап тепе и станция Силиврия. „…При сигнала атака и при вида на развятото знаме частите от първа дружина се понасят стремително напред с викове „Ура” и „На нож”, които се подемат от цялата бойна линия”.

Във Втората балканска война (1913 г.) участва в боевете при Лахана, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен – Куматинци, при Сушица – Видрен, при Крастав връх.

В Първата световна война през 1915 г. воюва при вр. Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, вр. Черта, Турско Ливаде, при Бяла паланка, Врагудинац, при Лесковац, Камениста чука – Кремен – Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки. През 1916 г. полкът воюва на Добруджанския фронт и участва в едномесечните сражения срещу румънци, руснаци и сърби при Кубадин. През 1917 г. воюва на Македонския фронт, в района на Скопие и Качаник.

След Солунското примирие от 29 септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Командирът на полка разпорежда на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (остава знаменосец до 1926 г.) и на капитан Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го крият заедно с касата на полка дванадесет денонощия и го предават на допълнителната дружина на подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща се в България на 12 декември 1918 г.

През 1920 г. във връзка с клаузите на Ньойския договор полкът се реорганизира в дружина, а в 1928 г. отново формира полкова организация. На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме и на 25-ти пехотен Драгомански полк. През 1943 г. полкът е на южната, а от юни 1944 г. е на западната граница. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия и води боеве при Бояново.

Знамето на 25-ти пехотен полк е наградено с Военен орден “За храброст” ІІІ ст.

За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За храброст” ІV ст.

Имена на славата:
Лозенград, Люлебургас, Гечкенли, Селиолу, Чаталджа, Гяурбаири, Пирот, Лесковац, Пуста, Тутракан, Сансанлар, Кокарджа, Кубадин, река Серет, Букурещ…

Любими командири:
Полковник Иван Динолов, полковник Тодор Златев, капитан Атанас Веселинов…

Загинали в битката при Лахна – 21 юни 1913 г.:
Майор Ушев, командир на дружина, поручик Ар. Петров, подпоручик Иван Маджаров, подпоручик Н. Наумов и подпоручик Христо Гълъбов, капитан Иван Гавраилов.

25-ти пехотен Драгомански полк

Формиран като 1-ви резервен полк на 1 януари 1889 г.

Като 25-ти пехотен Драгомански полк е формиран на 1 януари 1904 г.

Щаб в гр. Цариброд /сега Димитровград в Сърбия/

Командир на полка: Подполковник Иван Цачев

Помощник: Подполковник Цани Господинов

Началник на полковия военен окръг: Подполковник Дионисий Писинов

Полкови интендант: Майор Георги Димитров

Адютант: Поручик Владимир Николов

Дружинни командири:

Командир на 1-ва дружина: Майор Юрдан Колчаков

Командир на 2-ра дружина: Майор Асен Кисимов