26-ти пехотен Пернишки полк

26-ти пехотен Пернишки полк

26-ти пехотен Пернишки полк

Формиран е през 1900 г. в гр. Радомир в състав от четири пехотни и една погранична рота, с наименованието 2-ри пехотен резервен полк. На основание указ № 84/1903 г. се преименува в 26-ти пехотен Пернишки полк.

Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) в боевете при връх Црънковец и западните склонове на Големчево и Оризари (Кочанско), охраната на Булаирската позиция в участъка от Сериан тепе източно от морето.

Във Втората балканска война (1913 г.) води боеве със сърбите при Дренък, Пестримино, Истри баня, при Гърленската позиция.

В Първата световна война през 1915 г. полкът води боеве при височината Букова глава, Панчин гроб, Власинските ханове, Шоин рид, Кушлин гръб и Върло Присое, с. Бунуша, с. Сапар, с. Себинце, с. Добротин, гара Липлян. През 1916 г. воюва при форсирането на Рупелското дефиле и в настъплението по долината на р. Струма, по линията Баракли Джумая – Просеник. През 1917 г. полкът е на позиция в долината на р. Струма. През 1918 г. воюва при с. Копрю и с. Просеник в долината на р. Струма.

На 10 септември 1919 полкът се разформирова, от състава му се формира 3-та дружина на 13-ти пехотен Рилски полк. На 11 октомври 1939 г. се формира отново в гр. Кюстендил. Полкът е разформирован на 17 ноември 1939 г.


Имена на славата:
Връх Црънковец, Булаир, Дренък, Пестримино, Истри баня, Гърленската позиция, Букова глава, Панчин гроб, Власинските ханове, Шоин рид, Кушлин гръб, Върло Присое, с. Бунуша, с. Сапар, с. Себинце, с. Добротин, гара Липлян, Рупелското дефиле, р. Струма, с. Копрю, с. Просеник…


Марш на 26-ти пехотен Пернишки полк

Хайде славни Перничани
В боя кървав да летим.
Окол знамето събрани,
Чудеса ний да творим

При Кочани и Побиен.
При Солун и Булаир,
Наший устрем бе стихиен
И полета ни – без спир.

Кат орлите ний летяхме.
По Чемерник, Кушлин гроб.
Много лаври ний събрахме
При Власина, Панчин гроб.

При Жабире и при Вина
Сърби бягаха пред нас.
При Гиляни, по Косово
Гоним ги ний със бяс.

Сърбин няма да смущава
Наште мили домове.
Скръб не ще да причинява
Нам той цели векове.

Потомството ще възпява
Наште светли имена!
Почит, лаври ще ни дава
В мирни, тихи времена!

Мътна Ситница, Морава,
Всякога ще да шептят,
Наште подвизи и слава
Ще разказват кат течат.

На Кукувица в горите
На Сепарския баир
При Себинци – в стръмнините
Самодивите са в пир.

Там пируват със душите
На Пернишките борци
Що сложиха си костите –
На славата ни творци.

Хайде,хайде да летиме!
Хайде в боя гръмовит
Както френците набихме
На Маскаровия рид.

Набихме ги ний при Струма
И при Солун ще ги бийм!
На пъстра им, дива орда
Ний славно ще отмъстим.

България нази гледа,
Наште подвизи следи
Ний сме нейни мили чеда,
От нас чака победи…

Хайде славни Перничани
В боя кървав да летим.
Окол знамето събрани,
Чудеса ний да творим

Октомври 1916 г.

Редник Иван Н. Караиванов


Героите на 26-ти пехотен Пернишки полк

Капитан Илия Стоянов – Общ командир на 13-та и 16-та роти от 26-ти пехотен Пернишки полк – Роден в Русе, ръководил сражението при пост „Клисура”, Шоит рид и Чемерник на 7 октомври 1915 г. и отразил 8 сръбски контраатаки. В сражението сърбите дават 120 убити.

Подпоручик Георги Лазаров Йорданов – Командир на 16-та рота, 26-ти пехотен пернишки полк – Радомир. Ранен в сражението при поста „Клисура”.

Подпоручик Григор Димитров Попстанков – Командир на взвод – 16-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Ярловци, Трънска околия.

Подпоручик Тодор Иванов Бойков – 11-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – град Кюстендил. За атаката на два взвода от 11-та рота на 20 август 1916 г. срещу французите при моста Орляк в Серското поле.

Офицерски кандидат Александър Стоичков Величков – Командир на взвод – 16-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Цървище, Дупнишка околия.

Фелдфебел Стоян Йоцев Механджийски – 8-ма рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Врабча, Трънска околия Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” ІІ, ІІІ и ІV степен. За боевете при „Букова глава”, „Панчин гроб” и Височина „1250”.Пленил с две отделения войници, 57 французи при Маскаров рид.

Фелдфебел Йордан Гогев Гюров – 14-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Банки, Трънска околия. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІІІ степен.

Старши подофицер Милачко Савов Тасев – 6-та рота , 26-ти пехотен Пернишки полк – село Дивля, Радомирска околия Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” ІІІ и ІV степен.За боевете срещу французите на 28 октомври 1915 г. на Маскаров рид, североизточно от село Серменино.

Младши подофицери Никола Коцев Савин – 6-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк- село Осоица, софийска околия, набор 1901 г. Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” ІV степен.

Младши подофицер Симеон Михалов Дражев – 5-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – Кленовик, Радомирска околия, набор 1907 г. За спасяването от плен на 16 свои бойни другари. В боевете на 5 октомври 1916 г. в района на Неволен и Ени Кьой.

Ефрейтор Златко Георгиев Вълчов – 14-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Мусачево, Софийска околия, набор 1915 г. Награден със знак за отличие на Орден За храброст ІV степен за боевете на 20 октомври 1915 г. при овладяването на сръбските позиции „Голям Чемерник”.

Ефрейтор Георги Андреев Николов – 14-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Бегуновци, Трънска околия, набор 1898 г. За боевете на 20 октомври 1915 г. при овладяването на сръбските позиции „Голям Чемерник”.

Ефрейтор Яне Иванов Тошев – 5-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Калотинци, Радомирска, набор 1904 г. За боевете в долината на река Морава при Гърделица на 24 октомври 1915 г.

Ефрейтор Кръсто Зарев Партениев – 11-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Рила, Дупнишка околия, набор 1915 г. За боевете край село Никодим, Прилепско на 18 октомври 1915 г. в които сам пленява 6 сръбски войници, за преследването на сърбите по шосето Прилеп – Кафадарци на 3 ноември 1915 г., за боевете срещу французите при връх Голеш край село Смоквица.

Ефрейтор Йордан Анков Петров – 6-та рота , 26-ти пехотен Пернишки полк – село Празноглавци, Радомирска околия, набор 1914 г. Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” І степен.

Ефрейтор Цветко Йончев Богословов – 6-та рота , 26-ти пехотен Пернишки полк – село Горна Секирна, Радомирска околия, набор 1914 г. Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” ІІІ степен.

Ефрейтор Алексо Михайлов – 8-ма рота, 26-ти пехотен Пернишки полк, село Драгалевци, Софийска околия, набор 1905 г. За залавянето на 28 френски военнопленници при Маскаров рид.

Ефрейтор Андон Петров Петракин – 8-ма рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Кладница, Софийска околия, набор 1905 г. За залавянето на 28 френски военнопленници при Маскаров рид.

Ефрейтор Асен Митов Печурков – 14-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Муси бег, Радомирска околия, набор 1912 г. За разузнавателна дейност в разположението на англичаните в района на Круша планина и Каяли през септември 1916 г.

Ефрейтор Георги Антов Петков – 6-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Празноглавци, Радомирска околия, набор 1911 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – ІІІ и ІV степен. За разузнавателна дейност в разположението на англичаните през септември 1916 г.

Ефрейтор Христо Георгиев Митев – 16-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Чуковец, Радомирска околия, набор 1913 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – І V степен. За сражението срещу две английски роти про село Просеник на 20/21 ноември 1916 г.

Редник Алексо Гергинов – 26-ти пехотен Пернишки полк – село Геренде, Радомирска околия, набор 1906 г.

Редник Димитър Илиев Начев – 2-ра рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Циклово, Дупнишка околия, набор 1914 г.

Редник Тодор Стоев Върнев – 13-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Батановци, Радомирска околия, набор 1911 г. Награден със знак за отличие на военен орден „За храброст” ІІІ степен и произведен за отличие младши подофицер. За боевете за пост „Клисура” и спасяването на 6 ранени български войници.

Редник Йордан Алексов Любенов – 14-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Слатино, Радомирска околия, набор 1915 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – І V степен.

Редник Стоян Василев Пиров – 9-та рота, 26-ти пехотен Пернишки полк – село Пчелници, Радомирска околия, набор 1900 г. Награден със знака за отличие на военен орден „За храброст” – І V степен.За разузнавателна дейност в разположението на врага по поречието на река Струма, южно от Йени-Махла на 12/13 септември 1916 г.


 

С Указ N 8 от 1899 г. от кадрите на резервната армия са сформирани 12 резервни полка. 2-ри резервен полк е разквартируван в гр. Радомир. Командир на полка е подполковник Генев. Мирновременният състав на полка е една дружина с 4 пехотни роти, погранична рота и нестроеви взвод. От 1 януари 1903 г. командир на полка е подполковник Петров.

С Указ N 84 от 1903 г. 12 резервни полка се привеждат към тиловете на действащите полкове, състава им се променя в двудружинен. 2-ри резервен полк е преименуван на 26-ти пехотен Пернишки полк. От 1 януари 1905 г. командир на полка е полковник Иванов.

На 17 септември 1912 г. цар Фердинанд обявява обща мобилизация. На 22 септември 26-ти пехотен Пернишки полк е развърнат в пълния си военновременен състав – 65 офицери и 6 680 долни чинове. Полкът е със следната структура:
Щаб – командир полковник Зафиров

Атила Спасов Зафиров е роден на 16 август 1858 г. Завършва Пловдивското класно училище през 1877 г., след което участва в Освободителната война (1878 г.) като подофицер. След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. През Сръбско-българската война командва Комщицкия отряд. За проявеното мъжество и умелото си командване е награден с Орден „За храброст“ IV степен. Участва в преврата на 9 август 1886 г., включително и в конвоя, който екстрадира княз Александър Батемберг от страната, след което емигрира в Русия, служи в руската армия.
През юли 1895 г. е произведен в чин щабскапитан, през 1898 – капитан, а на 16 юни 1898 г. – майор от руската армия.
През 1898 г. се завръща в България и служи в 22 пехотен Тракийски полк и 9 пехотен Пловдивски полк.

От 1 януари 1904 година е подполковник, а от 1 януари 1910 година -полковник. Командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1910-1913 г.). За отблъскването на турския десант при Булаир е награден с орден „За храброст“ III степен. От август 1913 г. е военен комендант в гр. Ксанти, Западна Тракия. През Първата световна война командва III бригада и I пехотна Софийска дивизия и се отличава при бовете срещу румънската Девета дивизия при село Сахсарлар, по-късно преименувано на негово име – Зафирово. На 15 август 1917 г е произведен в чин генерал-майор. За участието си в Първата световна война отново е награден с орден „За храброст“ IV степен. Генерал-майор Атила Зафиров умира на 24 януари 1922 г. в София.
Четири пехотни дружини, всяка в състав от четири роти
Картечна рота
Нестроеви взвод

Мобилизираните войници са от населените места на Софийска, Радомирска и Трънска околии. Полкът действа в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия. При заминаването си за района на гр. Кюстендил за охрана на казармата е сформирана сборна дружина.

На 1 октомври 1912 г. щабът на полка се разполага в гр. Кюстендил. На 9 октомври 3-та и 4-та дружини, картечната рота и придадена артилерия заемат позиция на вр. Повиен в Осоговската планина. На срещуположния вр. Црънковец е разположена планинска батарея на турците, в подножието му – 3 табора пехота и конен ескадрон. Стражение се води до смрачаване на 10 октомври, като българските части са подложени на масиран обстрел от турската батарея. Възползвайки се от настъпилата тъмнина, командирът на 3-та дружина подполк. Пею Банов атакува на нож с 9-та и 11-та роти турската батарея. Вр. Црънковец е овладян, в плен са взети две оръдия. Предприетата от турците контраатака е отблъсната, подполк. Банов е ранен и командването на позицията е поето от командира на 11-та рота кап. Никола Цончев. Изпратено е подкрепление в състав на две роти и картечен взвод. Престрелката продължава през цялата нощ, като турците получават подкрепление от три табора. На 11 октомври на вр. Црънковец заема позиция 9-та планинска батарея, която започва обстрел на турските части, а 1-ва дружина на полка е предислоцирана и в 15 ч. нашите части започват атака. В 22,30 ч. е превзет гр. Кочани. В битката при Црънковец полкът губи двама офицери и 32 войници, 97 са ранени. Турците губят над 60 убити, 2 оръдия, 6 катъра, голям брой пушки и снаряди

На 19 октомври полкът напуска в ускорен марш Кочани, като на 22 октомври стига гр. Струмица, на 25 октомври Дойран, на 27 октомври достига Кукуш, на 28 октомври се разполага на лагер в покрайнините на гр. Солун.

В края на ноември и началото на декември 1912 г. частите на 7-ма пехотна Рилска дивизия с гръцки кораби е прехвърлена по море на Тракийския боен фронт.26-ти пехотен Пернишки полк е развърнат на бойната позиция при Булаир като резерв на дивизията. След отразяване от частите на дивизията започналата на 26 януари 1913 г. от две турски дивизии атака, полкът е въведен в бой и са контраатакувани турските части. Води боеве за селата Коджа чешме, Посус-кьой и Йолчук. На 15 март 1913 г. полкът заема позиции в Шаркьой.

В средата на май 1913 г. частите на 7-ма пехотна дивизия са преместени на Македонското направление и заемат позизии северно от Кочани. На 29 май 26-ти полк се установява на бивак в района на с. Соколарци.

На 9 май 1913 г. по заповед на командира на полка от състава на сборната дружина, охраняваща казармата в гр. Радомир, е сформирана 26 допълняюща рота, която поема охраната, а сборната дружина се попълва с личен състав и заминава за фронта.

На 17 юни 1913 г. започва Втората балканска война. Частите на 7-ма пехотна Рилска дивизия настъпили срещу сръбската армия. 26-ти пехотен Пернишки полк е на десния фланг на дивизията и атакува сръбските части по р. Злетовска с цел завземане на височината при с. Дренак. В 3,15 ч. на 17 юни атаката е започната, като до 8,30 ч. височината е заета от 2-ра дружина. Атаката е спряна от силно укрепени сръбски позиции. Завзели височината, 1-ва, 3-та и 4-та дружини и планинска батарея продължават към близката кота 550. След нейното заемане към 19 ч. 3-та дружина се придвижва отново към Дренак, където 2-ра дружина изнемогва под непрекъснат обстрел, но отбива две неприятелски атаки. На 18 юни в 3 ч. сърбите започват нова атака на вр. Дренак, подкрепяни от седем артилерийски батареи, които унищожават нашата артилерия – остава само едно оръдие. Към 9 ч. дружините са останали с по-малко от една четвърт от личния си състав. Убити са комадирите на 8-ма рота подпоручик Александър Ризов от с. Калище и на 12-та рота подпоручик Недялков, ранени са командирите на 9-та и 10-та роти. В 12,10 ч. командирът на 2-ра дружина подполковник Атанасов заповядва напускане на височината. На съседната кота 550 положението е също катастрофално. От 1-ва дружина остават едва 200 войника! Останалите под непрекъснато засилващ се неприятелски пушечен и артилерийски огън се оттеглят в 14,30ч. В 15 ч. остатъците от полка се събират северно от с. Върбица, на левия бряг на р. Злетовска. В резултат на боевете на 17 и 18 юни полкът губи 6 офицери и 230 долни чинове убити, 1160 ранени, 622 безследно изчезнали.

На 19 юни 3-та и 4-та дружини заемат позиции в района на с. Бунеш, 2-ра дружина, остатъците от 1-ва дружина и картечната рота – източно от с. Върбица. Сутринта на 20 юни сърбите преминават р. Злетовска и атакуват енергично участъка на с. Върбица. 2-ра дружина е подложена на масиран артилерийски огън, отблъсква две атаки на противника в състав три полка. Към 18 ч. сърбите се оттеглят зад реката. На 21 юни в 5 ч. сърбите подновяват атаката над 2-ра дружина, но са отблъснати. Противниковият артилерийския огън е пренесен върху съседните части от 14 пехотен Македонски полк, които отстъпват. Под угрозата да бъдат обкръжени, частите на 26-ти полк се оттеглят организирано към Калиманската позиция, където окончателно е спряно сръбското настъпление. Загубите на полка в боевете на 20 и 21 юни са 20 убити, 80 ранени и 18 безследно изчезнали.
Спирането на сръбските войски дало възможност на други части от българската армия да предприемат контраатака и да обкръжат гръцката армия в района на Кресненското дефиле. 26-ти пехотен Пернишки полк остава на позициите си до сключване на примирието на 18 юли 1913 г.

На 2 август 1913 г. 26-ти пехотен Пернишки полк се завръща в казармите си в Радомир, от 28 август до 10 септември 1913 г. е демобилизиран. За 10-те месеца военни действия загубите са 767 убити и над 2 200 ранени. Полкът остава в мирновременния си състав от две дружини. Командир на полка е назначен полковник Джеров.

На 11 септември 1915 г. цар Фердинанд обявява обща мобилизация. 26-ти пехотен Пернишки полк действа в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия и е развърнат във пълния си военновременен състав – 68 офицери и 4955 долни чинове, 1511 коня и 50 коли. Полкът е със следната структура:
Щаб – командир полковник Сава Колев Мъдров
Четири пехотни дружини, всяка в състав от четири роти
Картечна рота
Нестроева рота
Телефонна команда
Парков взвод
Музикантски взвод

На 15 октомври 1915 г. в гр. Радомир е сформирана 26 допълваща дружина в състав
Щаб – командир майор Янков
Четири пехотни ударни роти
Картечна рота, която е в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия като резерв.

На 17 септември 1915 г. 3-та дружина с командир майор Сейко Николов поема охраната на границата от пост Коравци до пост Дръндарица. На 1 октомври в 4,30 ч. дружината започва бойни действия в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия в направление Царево село-Повиен-Цера-Калиманци. На 9 октомври е овладян гр. Куманово.

На 18 октомври на 3-та дружина, усилена с две картечници и конен взвод, е наредено да заеме вр. Попадия и да се укрепи на него. Височината е заета в 11 ч. Командирът на дружината проявява инициатива и продължава настъплението, като след двучасов бой разгромява противостоящата му сръбска дружина и разкъсва бойния ред на противника – сръбските войски на Соничка глава и Бабуна планина и френските части по р. Черна. До 2 ноември 1915 г. дружината води тежки боеве за запазване на позицията, с което допринася останалите части на 7-ма Рилска дивизия да напреднат по десния бряг на р. Вардар.

На 3 ноември 3-та дружина преминава в настъпление и заема гр. Прилеп. На 4 ноември дружината в състава на 2-ра бригада на дивизията настъпва в направление Фараш-Дебрище-Петрово-Смоковица и на 28 ноември завзема вр. Голаш, където се укрепява. През декември 1915 г. се включва в състава на полка.

На 25 септември 1915 г. 26-ти пехотен Пернишки полк без 3-та дружина пристига в гр. Трън. Задачата на полка е по левия фланг на дивизията да настъпи към стратегическите височини Букова глава и Панчин гроб с изходен пункт височината Цветков гроб. Атаката започва в 14 ч. на 3 октомври 1915 г. От 3 до 5 октомври силите на полка изтласкват противника от позициите му на Букова глава, Панчин гроб, кота 1685 и Клисурски пост. На 6 октомври в 9,45ч. са атакувани сръбските позиции при Власинските ханове и кота 1250. От 9 до 15 октомври полкът води отбранителни боеве срещу превизхождащи го числено части на сръбската Моравска дивизия. Така полка подпомага офанзивните действия на 1-ва Софийска пехотна дивизия, която на 14 октомври влиза в Пирот и заплашва левия фланг на Моравската дивизия. На 18 октомври 26 полк изтласква сърбите и заема техните позиции на Шоин Рид. На следващия ден полкът е пред силно укрепената Чемеришка позиция, която през 1885 и 1913 г. така и не е превзета. На 20 октомври в 19,30ч. е предприета устремна нощна атака на основната за позицията височина Голям Чемерик, която е заета в 22 ч. В битката загубите за полка са 8 убити и 20 ранени, сръбските загуби са шест пъти по-големи.

До 22 октомври 1915 г. 26 пехотен Пернишки полк последователно превзема Кушлин гроб, Плана, Църна Трава, Мали Чемерик. На 24 октомври е премината р. Морава при гара Гърделица, на 25 октомври частите на полка влизат в гр. Лесковац. Преследвайки панически отстъпващите сръбски войски, на 29 октомври полкът влиза в гр. Враня. На 8 ноември е атакувана стратегическата кота 1250 в района на Паралово, която е превзета само с една атака.

Дезорганизираната, изпаднала в паника сръбска армия започва мъчителното си оттегляне през труднодостъпните, заснежени и негостоприемни Албански планини, изоставяйки всичкото си тежко въоръжение. На 11 ноември 26-ти полк достига гара Липян, където са пленени над 400 сръбски войници, 3 локомотива, 96 вагона, автомобил, хиляди сандъци с патрони и снаряди, няколко вагона с пушки, телефонни и телеграфни апарати, кабел и друго снаряжение.

На 16 ноември полкът е в покрайнините на Скопие. На 22 ноември 1915г. полкът е включен в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия със задача да продължи настъплението към гр. Гевгели. На 27 ноември в 9 ч. полкът атакува кота 600 в Серменлийския балкан, заета от френски пехотен батальон, подсилен с две картечници. В 11,45 ч. французите панически напускат височината, като губят 23 убити, 23 ранени, 141 пленени, една картечница. На 3 декември 1915 г. полкът е разположен на бивак в района на селата Серменина и Бурлово със задача по укрепването и охраната на Серменлийската позиция.

От 30 януари 1916 г. 26-ти пехотен Пернишки полк е в резерв на 7-ма пехотна Рилска дивизия в района на селата Хърсово, Враня, Долно Спанчево. Личният състав е 60 офицери и 5084 долни чинове.

На 16 май 1916 г. за командир на полка е назначен полковник Шкойнов. – генерал-майор (14.06.1919). Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на ХI пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на I световна война е началник щаб на IV пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.). През 1917 г. началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Загива трагично в развалините на църквата “Света Неделя” на 16 април 1925 г. след атентат.
На 26 май 1916 г. 26 пехотен Пернишки полк получава заповед да атакува кота 1255 в Рупелското дефиле, която е заета на 27 май. Полкът се укрепява около височината и я отбранява до август 1916 г. На 17 август 1916 г. на полка е заповядано да напредне между Църваришкото укрепление и Демирхисарските височини и да заеме кота 455. Това е постигнато в 12,30ч. на 19 август. Полкът се придвижва още напред и на 23 август започва укрепване на позицията Орманли-Долен Чифлик-Баракли Джумая-Хазнатар, където остава до 30 септември 1916 г. На 3 октомври полкът с придадени 201-ва германска картечна рота и 2-ро планинско артилерийско отделение се установява на позиция Нихор-Календра-Топалово-Орманли-Просеник-Кюпрю-Кумли, където остава до края на войната. На 16 и 21 ноември 1916 г. позициите на полка са атакувани от числено превъзхождащи го английски части, на които са нанесени големи поражения, а позициите запазени.
На 1 януари 1917 за командир на полка е назначен подполковник Георгиев. Константин Георгиев Георгиев е роден на 25 август 1873 г. в гр. Брезник (по други сведения в с. Табан, Брезнишко, сега Драгоманско). Завършва Военното училище в София и академия в Русия. Кариерата си започва като артилерийски подпоручик през 1885 г. През 1920 г. се уволнява от армията като генерал-майор. Включва се във Военния съюз. В 21-то Обикновено народно събрание е депутат от управляващия Демократически сговор. Генерал Георгиев е убит на 14 април 1925 г. от ултралевия терорист Атанас Тодовичин пред черквата “Свети Седмочисленици”, където отива заедно с внучката си на вечерната служба. По време на опелото му на 16 април 1925 г. в черквата “Света Неделя” е извършен зловещия атентат, при който загиват 213 души, между тях 12 генерали.

На 1 юли от в полка е сформирана 3-та позиционна картечна рота, а на 26 септември 4-та позиционна картечна рота. Двете роти заемат позиции в предния край на дивизията. На 1 октомври 1917 г. за командир на полка е назначен подполковник Михаил Димитров Донев, а от 1 декември командир е подполковник Апостол Константинов Константинов. На 1 януари 1918 г. е сформиран гранатохвъргачен взвод. На 15 април 1918 г. полкът разгромява английска противникова групировка в района на селата Кюпрю и Просеник. Убити са трима офицери и 180 войници, пленени са двама офицери и 146 войници.

На 1 август 1918 г. е предислоциран в гр. Радомир, където до 15 август 1918 г. е извършена демобилизацията му. По време на кампанията 1915 – 1918 г. полкът губи над 600 убити и повече от 1800 ранени.

От 1 септември 1918 г. полкът остава в съкратен състав:
Щаб – командир полковник Константинов
Три пехотни дружини, всяка с три роти
Картечна рота
Нестроева рота

През м. март 1919 г. на военен съд са предадени 23-ма войника от полка, отказали да стрелят срещу стачкуващи миньори в “Мини Перник”.

На 10 септември 1919 полкът се разформирова, от състава му се формира 3-та дружина на 13-ти пехотен Рилски полк. Дружината е в състав четири пехотни роти и до 11 август 1920 г. изпълнява заповедите на ликвидационния щаб – командир полковник Сарафов – на 26 пехотен полк. Две пехотни роти са дислоцирани в Перник за охрана на интендантството на “Мини Перник”. На 28 декември 1919 г. е обявена благодарствена заповед на Министъра на войната, за това че на 24 декември, ден ”…определен от крайните елементи – анархисти и комунисти – за начало на безредие и анархия, чиновете и войниците от 3-та дружина са успели да осуетят грозящата ни опасност, която би предизвикала обща мизерия, би хвърлила страната в междуособици, които окончателно да разстроят пострадалото от войната стопанство и националното съществуване на Царство България.”

Източници:
1. Държавен военно-исторически архив – Велико Търново
2. Анани Ананиев. “Радомирско и Великите войни”. С.2008 г.

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top