27-ми пехотен Чепински полк

27-ми пехотен Чепински полк

27-ми пехотен Чепински полк

Формиран е в гр. Хасково през 1903 г. от състава на 4-ти пехотен резервен полк. Подчинен е на 2-ра бригада от 2-ра Тракийска дивизия. През 1904 г. полкът е предислоциран в Карлово. От 1904 до 1907 г. маестро Георги Атанасов е първият капелмайстор на военния духов оркестър на полка.

В края на септември 1912 г. получава знамето на Самоковска № 4 пеша дружина. При обявяването на Балканската война през 1912 г. 28-ми полк влиза в състава на Хасковския отряд с 2 дружини, а други две са насочени към района на Малгара – т. нар. Малгарски отряд.

В Първата балканска война полкът участва в боевете за завладяване на Айдормуш, Акчакръп, Калфалар, Кърджали и Родосто. Гражданите на Родосто подаряват на полка още едно знаме, ушито от учителката Кристина Симеонова за спомен от победата.

В началото на 1913 г. охранява крайбрежието на Мраморно море, а през май е превозен към фронта в Македония. В боевете при превземането на Криволашката позиция на 18-21 юни 1913 г. полкът има основна роля в успеха на атаката, но и понася много тежки загуби при фронталните атаки на нож. Впоследствие, при отстъплението на Четвърта армия, се оттегля към гребена на Голак планина. Там е в резерв, но взима участие при последните боеве срещу гърците при Беязтепе и Занога.

През Първата световна война воюва при с. Орманли, Мемешли, Каяли, в Завоя на р. Черна, с. Сливница, Добро поле. При р. Черна фелдфебел Стойко Бакалов задържа с картечен огън в продължение на няколко часа цял полк на противника. Безименната кота е наречена „Стойкова могила” и е създаден марш на стремци под това име. При Завоя на Черна полкът загубва близо 2/3 от личния си състав, но успява да задържи позицията си при критически условия – почти пълно превъзходство на противника в жива сила и артилерия. Впоследствие е на позиция западно от Добро поле и през 1918 г. взима участие в отбраната. По заповед, за да не бъде обкръжен, отстъпва на 17 септември.

През 1919 г. при разформироването на полка знамето е предадено в двореца. Съставът на частта се предава към 27-ми пехотен Чепински полк.

През 1937 г. дружината е обявена за наследница на 28-ми пехотен Стремски полк под името „28-ма пехотна Стремска дружина”. През 1939 г. тя е включена в новосформирания 23-ти Шипченски полк и заедно с него взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа.

Знамето е наградено с „Възпоменателен медал за войната 1912-1913 г.”


Имена на славата:
Аврамово, Веница, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Дьовлен, Якоруда, Мехомия, Елешница, Дервент, Неврокоп, Просечен, Йеникьой, Курулар, Серка планина, Верила, Градец, Криволак, Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица, връх Панорица, Куманово, Велес, Щип, Злешево, Орманли, Струмишко, Галаш, Висок камък, Фурка и Плавуш планина, връх Дуб, Дойран, село Николич, Висока чука, кота 1150, Крива паланка, Девебаир, Страцин, Стражин, Куманово, река Пчиня, Нови чифлик…


3-ти Резервен пехотен полк

От 1904 г. – 27-ми пехотен Чепински полк

Команден състав към 1895 г.

Гарнизон Брезник

Командир на 3-ти пехотен резервен полк – Подполковник Драгнев

Адютант на полка – Поручик Менкаджиев

Околийски военен началник – Подпоручик Тодор Стойков

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top