33-ти пехотен Свищовски полк

33-ти пехотен Свищовски полк

33-ти пехотен Свищовски полк

Формиран е през 1903 г. от състава на 9-ти пехотен резервен полк. По време на Балканските и Първата световна война носи знамето, предвидено за 5-та опълченска дружина в Руско-турската война (1877-1878 г.).

През Първата Балканската война (1912-1913 г.) полкът участва в обсадата на Одрин, води боеве източно от с. Кемал, при Чаталджа, срещу форта Каракол Нокта, при Сиври Кая, в атаката на южния скат на Чатал тепе и Безименната висота.

През Втората балканска война (1913 г.) завзема прохода „Св. Никола”, вр. Ощра, вр. Копатник.

През Първата световна война в 1915 г. участва в боевете при Черни връх и селата Селачка, Извор, Дряновец, Върбица и Боровац, при с. Преконоге, вр. Грамада, вр. Магашка Чука, с. Скирача, с. Орлеан. През 1916 г. воюва при с. Петорак – Арменохор, при с. Кенали, Меджедли и Негочане. През пролетта на 1917 г. води боеве при с. Долджели, а през 1918 г. – при опорните пунктове: Солун, “Канарата” и “Свищов”, а в края на войната е на Южния фронт, където води сражения над Дойран. Днес на 6 км от село Цръничани, по стария български военен път към Калатепе, в местността “Трите чешми”, се намира гробището на 33-ти пехотен Свищовски полк. Надгробните паметници са натрошени, а гробовете – разкопани. Паметникът на загиналите на 6 май 1917 г. войници, подофицери и офицери от полка е взривен. Полкът се разформира на 8 юли 1919 г. От личния му състав се формира 3-та дружина на 4-ти пехотен полк.

От 5 юни 1937 г. наименованието 33-ти пехотен Свищовски полк се дава на 2-ри пехотен Искърски полк. Полкът получава знаме на 3 октомври 1937 г. в с. Паламарца. От 1941 г. до 1943 г. полкът е изпратен на Прикриващия фронт. Участието си в заключителния етап на Втората световна война в състава на 5-та Дунавска дивизия полкът приключва на 6 декември 1944 г.

През 1929 година в Свищов, в двора на старата казарма, близо до Часовниковата кула, е издигнат паметник на 33-ти пехотен Свищовски полк. Монументът е изграден с дарения.

Храбростта на неговите войници и офицери е възпят в известния марш „Дунавци”.


Имена на славата:
Сливница, Драгоман, Пирот, Одрин, Чаталджа, Св. Никола, Цариброд, Черни връх, Върбица, Дренова глава, Грамада, Злата, Арменохор, Петорак, Кенали, Каймакчалан, Дуб, Царево село, Кочани, Щип, Велес…

 

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Top