37-и пехотен Пирински полк

37-и пехотен Пирински полк

37-и пехотен Пирински полк

37-ми пехотен Пирински полк е формиран през периода 10 – 16 септември 1912 г. Командният кадър на полка е изведен от офицерския и подофицерския състав на 1-ви пехотен Софийски полк и от 2-ри пехотен Искърски полк. Мобилизацията на полка в състав 4800 души да бъде извършена в гарнизон София. Пръв командир на 37-ми пехотен Пирински полк е полковник Христо Чаръкчиев /по-късно генерал/. Полкът е включен в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия. І-ви пехотна бригада на дивизията формират 1-ви пехотен Софийски полк и 6-ти пехотен Търновски полк. ІІ-ра пехотна бригада е формирана от 37-ми пехотен Пирински полк и 38-ми пехотен Одрински полк. Командир на дивизията е генерал-майор Стефан Тошев. Командир на І-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия е полковник Никола Желявски. За командир на ІІ-ра пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия е назначен полковник Иван Попов.

Балканската война 1912 – 1913 г.

От 9 октомври до 11 октомври 1912 г. ІІ-ра пехотна бригада участва в боевете от Лозенградската настъпателна операция в централния участък.
На 16, 17 и 18 октомври 1912 г. 37-ми пехотен Пирински полк, в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия, участва в боевете при щурма и превземането на Люлебургас по време на Люлебургаско-Бунархисарската операция.
На 4 и 5 ноември 1912 г. полкът участва в атаката на Чаталджанската позиция срещу укрепленията Бахчеиш Табия и Башчейшли Кьой.
През зимата на 1913 г. 37-ми пехотен Пирински полк заема учстък от позицията по отбрана на Беломорския бряг в района на село Епиватос на линията Епиватос – Кадъ Кьой – Ермени Кьой – Орманлъ.
На 5 март 1913 г. в отбрана на участъка от позицията 37-ми пехотен Пирински полк води бой срещу турците в местността Арап тепе, западно от Епиватос.
В изпълнение на задача за извършване на отвличащ маньовър по време на атаката на Одринската крепост, 1-ва пехотна Софийска дивизия, поддържана от една бригада на 6-та пехотна Бдинска дивизия, получава задача да атакува линията Чаталджански височини – Арнаут Кьой.
От 11 до 13 март 1913 г., по време на щурма на Одрин, 1-ва пехотна Софийска дивизия атакува и разбива две турски пехотни дивизии и една конна бригада и с щурм превзема село Епиватос, Индже Кьой и височините, разположени западно от Чаталджа, край пътя Албасан-Чаталджа.
На 11, 12, 13, 14, 15 и 16 март 1913 г. 37-ми пехотен Пирински полк, в състава на ІІ-ра пехотна бригада на дивизията води боеве срещу турците в участъка Чонгора – Ялос – Чифлик Кладино – Кум Бургас.

Междусъюзническа война 1912 – 1913 г.

През май 1913 г. 37-ми пехотен Пирински полк е прехвърлен в района на Сурдулица и е разположен по долината на Власинска река и Власинското езеро.
На 12 юни 1913 г. полкът води боеве срещу сърбите в района на Власина.
На 13 и 14 юни 1913 г. 37-ми пехотен полк се сражава край Дойчинова махала, Цветков гроб и северния край на Рудината.
На 25 юни 1913 г. 37-ми пехотен Пирински полк води боеве при връх Църна Трава, Орловец и пост Кебапов.
На 29 юни 1913 г. полкът се сражава срещу сърбите в местността Дъсчен Ялъдек и височината Руй Тумба.
От 11 до 18 юли 1913 г. 37-ми пехотен Пирински полк води настъпателни боеве срещу сърбите при върховете Църна Трава, Въртоп, Криводел и Калиски Тумби.

Първата световна война 1915 – 1918 г.

По време на Първата световна война, 37-ми пехотен Пирински полк е включен в състава на 10-та пехотна Беломорска дивизия под командването на генерал-майор Иван Петров.
37-ми пехотен Пирински полк и 38-ми пехотен Одрински полк формират І-ва пехотна бригада на дивизията.
И двата полка са в състав от 3 пехотни дружини.
IІ-ра пехотна бригада на дивизията е формирана от 39-ти пехотен Солунски полк, 40-ти пехотен Беломорски полк и 86-ти пехотен резервен полк.
През октомври 1915 г. 37-ми пехотен Пирински полк е разположен в охрана на южната граница от предпланининте на Родопите до долината на река Места по линията Връх Чегла – Курудушлар – Крустян – Габрово – Крини – Окчилар / Ксантийско / в долината на Места.
От 17 до 23 август 1916 г. полковете от 10-та пехотна Беломорска дивизия участват в Струмската настъпателна операция на Българската армия.
На 18 август 1916 г. десният фланг на 10-та пехотна Беломорска дивизия І- ва пехотна бригада /37-ми пехотен Пирински и 38-ми пехотен Одрински полкове / настъпва в две колони към гара Окчилар, Карапус, Връх Ахлад и Саръ Шабан.
На 19 август 1916 г. полкът настъпва по направлението Ксанти-Кавала и изпълнява задача за овладяване на Саръ Шабан и Керамоти.
На 20 август 1916 г. 37-ми пехотен Пирински полк достига линията с. Чеглаик – Кота 702 – с. Саръ Шабан – с. Органджели – нос Куюн на брега на Бяло море. Полкът превзема с атака укреплението Инджас и в района на Керемедли бурун води престрелки с кораби на Съглашението, патрулиращи край брега.
На 23 август 1916 г. 37-ми пехотен Пирински полк овладява артилерийските позиции и батареи, разположени северно от Кавала в местността Гидика и спира в крайните квартали на града.
На 23 август 1916 г. бойната задача, поставена от Щаба на Действащата армия пред 10-та пехотна Беломорска дивизия и изпълнена и частите получават заповед да преминат към охрана на Беломорския бряг от корабите на Съглашението.
През цялата 1917 г. до началото на септември 1918 г. 37-ми пехотен Пирински полк изпълнява дейностти по охраната и отбраната на Беломорското крайбрежие по линията Леферски залив – Черпати чифлик – Ески Кьой – Кота 709.
От 19 септември 1918 г. започва изтеглянето на 37-ми пехотен Пирински полк к Петрич и Струмица, където участва в ариегардните боеве, прикриващи изтеглянето на армията към старите български граници.

Любими командири:
Генерал-майор Стефан Тошев, полковник Иван Попов, генерал-майор Христо Чаръкчиев, старши подофицер Борис Соколов…

Кавалери на Ордена за храброст:
За Балканската война 1912-1913 г.Генерал-майор Стефан Тошев, Подполковник Иван Луков – Началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия, Генерал-майор Иван Попов – Командир на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, Полковник Никола Желявски – Командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия…

<strong>Имена на славата: </strong>

Лозенград, Люлебургас, Чаталджа Бахчеиш Табия,Башчейшли Кьой, Ермени Кьой, Орманлъ, Епиватос, Индже Кьой , Чонгора,  Ялос,  Чифлик Кладино, Кум Бургас, Власина, Дойчинова махала, Цветков гроб,  Рудината, Църна Трава, Орловец,  пост Кебапов,  Дъсчен Ялъдек,  Руй Тумба, Въртоп, Криводел, Калиски Тумби, Инджас, Керемедли бурун…

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top