38-ми пехотен Одрински полк

38- и пехотен Одрински  полк

38- и пехотен Одрински полк

38-ми пехотен Одрински полк е формиран през периода 10 – 16 септември 1912 г.
Командният кадър на полка е изведен от офицерския и подофицерския състав на 16-ти пехотен Ловчански полк и от 25-ти пехотен Драгомански полк. Това е причината мобилизацията на полка в състав 4680 души да бъде извършена в два гарнизона – Орхание и в Цариброд.
Щабът на полка е разположен в сградата на граничния подучастък в Цариброд.
Пръв командир на 38-ми пехотен Одрински полк е подполковник Диониси Писинов /по-късно генерал, роден в Охрид/.
Полкът е включен в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия.І-ви пехотна бригада на дивизията формират 1-ви пехотен Софийски полк и 6-ти пехотен Търновски полк.
ІІ-ра пехотна бригада е формирана от 37-ми пехотен Пирински полк и 38-ми пехотен Одрински полк.
Командир на дивизията е генерал-майор Стефан Тошев
Командир на І-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия е полковник Никола Желявски.
За командир на ІІ-ра пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия е назначен полковник Иван Попов.
Знамето на 38-ми пехотен Одрински полк е тържествено осветено на празничен молебен на 1 октомври 1912 г.
На 5 октомври 1912 г. полкът пресича българо-турската граница.

Балканската война 1912 – 1913 г.

От 9 октомври до 11 октомври 1912 г. ІІ-ра пехотна бригада участва в боевете от Лозенградската настъпателна операция в централния участък.
На 10 октомври 1912 г. 38-ми Одрински полк води самостоятелен бой срещу турските части при Караюсуф и Чешме Кьой / Лозенградско /.
На 16, 17 и 18 октомври 1912 г. 38-ми пехотен Одрински полк , в състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия, участва в боевете при щурма и превземането на Люлебургас по време на Люлебургаско-Бунархисарската операция.
На 4 и 5 ноември 1912 г. полкът участва в атаката на Чаталджанската позиция срещу укреплението Бахчеиш Табия.
През зимата на 1913 г. 38-ми пехотен Одрински полк заема позиция по отбрана на Беломорския бряг в района на Синеклий / на линията Цариград – Одрин /.
На 15 март 1913 г. полкът води тежки боеве с турските части, подкрепени от кораби при Синеклий, Кадъ Кьой / в района на Малгара и Кешан, /Албасан, Индже Кьой / в района на Чонгора/, височините Ялос и чифлика Кладино.

Първата световна война 1915 – 1918 г.

По време на Първата световна война, 38-ми пехотен Одрински полк е включен в състава на 10-та пехотна Беломорска дивизия под командването на генерал-майор Иван Петров.
38-ми пехотен Одрински полк и 37-ми пехотен Пирински полк формират І-ва пехотна бригада на дивизията. И двата полка са в състав от 3 пехотни дружини.
ІІ-ра пехотна бригада на дивизията е формирана от 39-ти пехотен Солунски полк, 40-ти пехотен Беломорски полк и 86-ти пехотен резервен полк.
През октомври 1915 г. 38-ми пехотен Одрински полк е разположен в охрана на южната граница.
На 15 май 1916 г. полкът води бой в района на връх Каинчал и село Осеница, Драмско.
На 17 юли 1916 г. 38-ми пехотен Одрински полк се сражава със съглашенските войски в долината на Добринишка река и чифлика Тефик бей в предпланините на Али ботуш.
От 17 до 23 август 1916 г. полковете от 10-та пехотна Беломорска дивизия участват в Струмската настъпателна операция на Българската армия.
На 18 август 1916 г. десният фланг на 10-та пехотна Беломорска дивизия І-ва пехотна бригада / 37-ми пехотен Пирински и 38-ми пехотен Одрински полкове/ настъпва в две колони към гара Окчилар, Карапус, Връх Ахлад и Саръ Шабан.
На 18 август 1916 г. 38-ми пехотен Одрински полк овладява гара Бук и стратегически важния мост над река Места.
На 19 август 1916 г. полкът заема линията село Липипер – гара Козлу Кьой – Кота 1351.
и от 5 до 10 декември 1916 г. полкът води боеве при чифлик Тефик – бей, Верусенли.
От 21 август 1916 г. до 20 декември 1917 г. 38-ми пехотен Одрински полк заема позиции по отбрана на Беломорското крайбрежие в участъка Кара Бунар – Сармусакли – Орфано – Кара баир.
От края на август 1917 г. полкът отбранява позиции от долината на Бродска река, манастира „Свети Иван”, Вирото, Смийница, Броди, село Лаксс.
През 1918 г. 38-ми пехотен Одрински полк заема позиции по линията Правище – Зъхна – Радолиово – Кюп Кьой – Видолища – Локвица – Кушница и долината на река Драматица. Щабът на полкът е разположен в Правище.

Любими командири:
Генерал-майор Стефан Тошев, полковник Иван Попов, полковник Диониси Писинов, поручик Велко Кръстев, Подпоручик Стамен Панчев, подпоручик Петър Димков…

Кавалери на Ордена за храброст:
За Балканската война 1912-1913 г. Генерал-майор Стефан Тошев, Подполковник Иван Луков – Началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия, Генерал-майор Иван Попов – Командир на 2-ра бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, Полковник Никола Желявски – Командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия
Имена на славата:
Караюсуф, Чешме Кьой, Лозенград, Люле Бургас, Чаталджа, Бахчеиш Табия, гара Синеклий, Кадъ Кьой, Албасан , Индже Кьой , Ялос , Кладино, Осеница, връх Каин Чал, Добринишка река, Али ботуш, Гара Бук, Окчилар, Саръ Шабан, Смийница, Манастира „Св. Иван”, Локвица, Драматица, Правище…

***



Сине мой!

Подпоручик Стамен Панчев
Сине мой,
надежда скъпа моя,
Радост в грижи, грижа в радостта,
Може би последен ден е тоя,
В който те милува теб баща.
Аз отивам, за да се не върна,
Дълг отечествен зове ме в бой,
Може би не ще те веч прегърна
Теб не ще продумам, Сине мой!

Сине мой,
аз днес те благославям,
Нека Бог закриля теб в света;
И един завет ти сал оставям,
Свят завет на грижовен баща.
С него ти да възмъжееш, сине,
Моето богатство ти е той,
С него татко ти не ще загине –
Ще пребъде в тебе, сине мой!

Сине мой,
живей със СВЕТЛЕЙ спомен
На родинолюбците деди,
Гражданин бъди ти сявга скромен,
Честен в мисли и в дела бъди,
Вярвай в идеали благородни,
С тях окрилван в мирен труд и в бой,
Дай живота си за края родни –
Българин бъди, о сине мой!

Сине мой,
надежда скъпа моя,
Радост в грижи, грижа в радостта,
Може би последен ден е тоя,
В който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
Дълг отечествен зове ме в бой –
Дай да те целуна и прегърна,
Може би за сетно, сине мой!



Стихотворението на поета подпоручик Стамен Панчев, командир на 12-та полурота от 38-ми пехотен Одрински полк е публикувано след смъртта му в полковия лазарет в Беломорието.

 

 

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top