44-ти пехотен Тунджански полк

44-ти  пехотен Тунджански полк

44-ти пехотен Тунджански полк

Формиран е през септември 1912 г. във Варна и е включен в състава на Втора бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия.

За първи командир на полка е назначен подполковник Руси Радков. През септември 1912 г. четирите пехотни дружини на полка и 44 картечна рота са дислоцирани в селата Кадъкьой, сега Бозвелийско, община Провадия, и Могила, община Каспичан. В навечерието на Балканската война 1912-1913 г. личният състав на полка включва 4 777 души, в това число 60 офицери и 3 чиновници. Въоръжението на 44 пехотен полк е 4 005 пушки и карабини и 4 тежки картечници. В обоза на полка влизат 246 каруци (98 обикновени и 139 товарни) и 443 коня. В Балканската война (1912-1913 г.) воюва в състава на 4-та пехотна Преславска дивизия под командването на генерал Климент Бояджиев, при Лозенград, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра, Люлебургас, Бунар Хисар, Караагач, Одрин и Чаталджа. Във Втората Балканска война (1913 г.) воюва срещу сърбите на връх Голеш, Долно село, Араб Табия, Сюлюманица, Мала Царцария. През септември 1915 г. е формиран отново от състава на 27-ми пехотен Чепински и 28-ми пехотен Стремски полкове. Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Воюва на Македонския фронт в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия при Велес, Щип и Куманово, Злешево, Орманли, Галаш, Висок камък, Фурка, Плавуш, връх Дуб, Висока чука, Кота 1 150. След края на войната полкът е разформиран. През януари 1940 г. се формира отново като 44-ти пехотен Тунджански полк. През 1941-1942 и през 1944 години е на Прикриващия фронт. Участва във втората фаза на заключителния етап от участието на страната във Втората световна война като част от 10-та пехотна Родопска дивизия. От февруари 1945 г. воюва при Надятад, участва в Мурската операция, настъпва към Етвешкьони, линията “Маргит”, отбранява левия бряг на р. Драва от с. Цирковляне до устието на р. Мур.


Имена на славата:
Лозенград, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра, Люлебургас, Бунар Хисар, Караагач, Одрин, Чаталджа, връх Голеш, Долно село, Араб Табия, Сюлюманица, Мала Царцария, Велес, Щип и Куманово, Злешево, Орманли, Галаш, Висок камък, Фурка, Плавуш, връх Дуб, Висока чука, кота 1 150, Надятад, Мур, Етвешкьони, линията “Маргит”, р. Драва, с. Цирковляне, Мур…


Любим командир:
Подполковник Руси Радков…

 

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Top