58-ми пехотен Опълченски полк

58-ми пехотен Опълченски полк

58-ми пехотен Опълченски полк

58-ми пехотен Опълченски полк е формиран в навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) в Хасково. Включен е в състава на 11-та пехотна дивизия на Втора армия, под командването на генерал Никола Иванов.

В състава на дивизията влизат две бригади: Първа бригада – 55-ти пехотен Охридски полк и 56-ти пехотен Велешки полк, Втора бригада – 57-ми пехотен полк и 58-ми пехотен Опълченски полк. Полкът участва заедно с Лейбгвардейския конен полк в превземането на Одрин на 13 март 1913 г. като лява колона, която настъпва срещу Кум дере, Демир капу, Каик табия и превзема Кавказ табия. След превземането на Одрин 58-ми пехотен полк (3 дружини) е оставен на гарнизонна служба в Одрин – част от окупационния корпус в Източна Тракия. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) води отбранителни боеве срещу турците, като охранява отстъпващото българско население. В навечерието на Първата световна война (1915-1918 г.) е формиран отново. През 1916 г. 58-ми пехотен Опълченски полк е включен в състава на Първа бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия, командвана от генерал-майор Никола Рибаров. Полкът участва в Леринската операция през август 1916 г. и воюва при Мала Нидже, Чеган, Метерис тепе, Старков гроб, Струпино, Сборско. В периода 1 януари-16 март 1917 командир на 58-ми пехотен Опълченски полк е полковник Петър Мидилев. През 1918 г. полкът е част от 9-та Плевенска пехотна дивизия и участва в боевете от Дойранската епопея, заедно с 17-ти, 33-ти и 34-ти пехотни полкове и 9-ти артилерийски полк. На 24 юни 1918 г. с артилерийски огън е свален наблюдателен английски самолет, който пада в телените мрежи на главната позиция на полка. На височините северно от Даутли, над Дойранското езеро (септември 1918 г.) се отличава левофланговата дружина на майор Гечев.

На малък хълм на 3-4 км от Дойран, на брега на Дойранското езеро, се намира полковото гробище на загинали при настъплението през 1915 г. войници от 58-ми пехотен полк. На същото място е бил погребан полковник Коста Каварналиев, загинал в боевете срещу гърците на 23 юни 1913 г., като командир на бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия. В селската мера край село Цапари, Битолско, са погребани 217 войника от 58-ми пехотен Опълченски полк, заедно с войници от от 3-ти пехотен Бдински полк, 15-ти пехотен Ломски полк, 16-ти пехотен Ловчански полк, 51-ти пехотен Вардарски полк, 55-ти пехотен Охридски полк, 1-ви планински артилерийски полк, 12-ти артилерийски полк, 19-ти артилерийски полк и 6-та Пионерна дружина. В двора на църквата „Св. Георги” в селото са гробовете на девет български офицери. Зад олтара на църквата е погребан подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов, командир на полурота от 58-и пехотен Опълченски полк). Войнишкото гробище е било поддържано до края на 1944 г. Във Втората световна война 1944-1945 г. 58-ми пехотен полк воюва край Балатон, Драва-Чехи, Драва-Полконя и Харкан. Гробовете на падналите се намират на българското военно гробище в Харкан.


Имена на славата:
Одрин, Кавказ табия, Кум дере, Демир капу, Каик табия, Мала Нидже, Чеган, Метерис тепе, Старков гроб, Струпино, Сборско, Даутли, Дойран, Балатон, Драва-Чехи, Драва-Полконя, Харкан…


Любими командири:
Генерал Никола Иванов, генерал-майор Никола Рибаров, генерал Владимир Вазов, полковник Петър Мидилев, майор Гечев…

 

 

Източник: Български бойни знамена

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Top