8-ми пехотен Приморски полк знаме

8-ми пехотен Приморски полк е формиран във Варна през 1884 г. от състава на Раховска № 12, Провадийска № 16 и Варненска № 20 пеши дружини. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) участва в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. По време на Първата балканска война под командването на полковник Пантелей Киселов полкът се сражава в състава на Втора бригада от 4-та Преславска дивизия при Лозенград, Караагачдере, Селиолу и Чаталджа. През Втората балканска война воюва в състава на Четвърта армия при Злетово през юни и при отбраната на Калиманската позиция през юли 1913 г . При Калиманци, на 5 юли, полкът спира атаката на цялата Черногорска дивизия срещу важната височина Баньо чука. По време на Първата световна война полкът е част от Варненски укрепен пункт в състава на Трета армия. На 4 септември 1916 година, след сражение с румънски войски, полкът влиза в Добрич. На следващия ден румънските части, подсилени с руски, контраатакуват. В тежките боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. българите извоюват победа. В края на войната полкът е на Южния фронт в състава на новосформираната само от български части 302-ра пехотна Германска дивизия. Той е прехвърлен в състава на Единадесета армия в Завоя на Черна – по гребена на Селечка планина, където го заварва и отстъплението през септември. Успява да се насочи на изток и по силата на Солунското примирие е сред онези части на 11-та армия, които не попадат сред заложниците. Преди подписването на примирието през 1918 г. се формира команда, която връща знамето в България на 19 септември. В нея са включени фелдфебел Иван Чернев, старши подофицер Христо Николов, ефрейторите Димитър Желязков, Антон Курдов и редник Васил Янев.

След Ньойския договор полкът се реорганизира в дружина. През 1928 г. отново се формира 8-ми пехотен Приморски полк. Полкът е сред частите, които влизат в Южна Добруджа след нейното връщане в българските граници през 1940 г. От октомври 1940 г. до юни 1941 г. е на Прикриващия фронт. След изтеглянето си от южната граница е в състава на Варненската отбрана. В заключителния етап на Втората световна война воюва в Нишката и Косовската операции. Знамето е наградено с Възпоменателен медал за Сръбско-българската война 1885 г. (1891 г.) и с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а на спасителите му е връчен „Знак за спасяване на знаме”.

Имена на славата:
Сливница, Цариброд, Пирот, Селиолу, Караагач, Чаталджа, Злетово, Калиманци, Тутракан, Добрич, Завоя на Черна.

Любими командири:
Пантелей Киселов, Иван Сарафов, Климент Бояджиев, Панайот Минков, Георги Попов, Петър Димков, подпоручик Йордан Йовков…

8-ми пехотен Приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк

8-ми пехотен Приморски полк към 1892 г.

Командир на 8-ми пехотен Приморски полк: Подполковник Георги Тошев

Източник: Български бойни знамена