Шуменско Македоно-Одринско дружество (1901 г.)

Шуменско Македоно-Одринско дружество (1901 г.)

Шуменско Македоно-Одринско дружество (1901 г.)

Шуменско Македоно-Одринско дружество създадено през 1901 г.

През първата половина на 1903 г. излизат подобреният Правилник за въстаническите чети и Въстаническият дисциплинарен устав. На знамето в правилника и устава е отделено подобаващо място. То „се носи само при усилен състав на четата”. В устава категорично са определени задълженията на въстаника: „…Докато е жив, да пази знамето, и всеки е длъжен да му направи скъпа постеля от собственото тяло, та тогава да се повали. Виновните се наказват със смърт.” Влиянието на армейските устави на Княжеството е очевидно. При загубване на знамето наказанието също е смърт. „Наедно с четата” смърт очаква и войводата, допуснал загуба на знамето. „Наличието на знаме като символ на воинската чест изразява идеята за единство, обединява личния състав на четата към идеята на борбата и показва нейната принадлежност към въстаническите въоръжени сили на българите в Македония и Одринска Тракия.”

Македонските дружества в София, през 1895 г. избират Върховен Македонски комитет (ВМК) с председател Трайко Китанчев. С помощта на българското правителство ВМК изпраща чети в Македония. През пролетта на 1896 г. и бежанците от Одринско създават своя организация “Странджа” с легендарния войвода Петко Киряков. През 1900 г. ВМК и “Странджа” се обединяват във Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК), който подпомага ВМОРО с оръжие, изпраща военни дейци, които да обучават българското население да си служи с оръжие. Сред изтъкнатите дейци на ВМОК са ген. Данаил Николаев, Борис Сарафов, ген. Иван Цончев. През есента на 1902 г. ВМОК организира въстание в Източна Македония (Горноджумайско), което е потушено с големи жестокости. През януари 1903 г. в Солун конгресът на ВМОРО взема решение за масово въстание. То избухва през лятото, но само в два от шестте революционни окръга. В Битолско се обявява на 2 август (Илинден) – оттам идва и името му Илинденско. Освобождават се много села, почти всички планински райони и град Крушево. Въстаническата власт се грижи за цялото население, независимо от националната му и верска принадлежност. На 19 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско, което освобождава целия Странджански район. Едновременното надигане на българите от двете области остава в историята като Илинденско-Преображенско въстание. Срещу въстанието в Битолско и Одринско е изпратена редовна армия с артилерия. Потушено жестоко, то е последвано от 30- хиляден поток бежанци към България.

 

 

 

Източник: Български бойни знамена

Общо
Име
Шуменско Македоно-Одринско дружество (1901 г.)
Описание
Шуменско Македоно-Одринско дружество. През първата половина на 1903 г. излизат Правилник за въстаническите чети и Въстаническият дисциплинарен устав.
Автор

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Top