Знамето на четата на генерал Иван Цончев е изработено през 1895 г. и последователно е знаме на няколко чети.
Първоначално е предназначено за четата на Никола Мутафов и Петър Начев, но преди въоръжена акция от лятото на същата година е връчено на четата на Стою войвода. Четниците заедно със знамето си воюват при Доспат. За знаменосец е определен унтерофицер от Сливен с прозвище Челкаша, а за негов асистент – четникът Никола Иванов.
През есента на 1902 г. Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) организира въстание в Източна Македония (Горноджумайско), което е потушено с големи жестокости.
През 1902 г. генерал Иван Цончев напуска войската, за да се посвети изцяло на освобождението на българите в Македония. Начело със знамето, носено от Никола Винаров, четата му взема участие в Горноджумайското въстание (1902 г.), като води тежки боеве с турските войски при с. Бистрица и връх Чатал. По време на Илинденското въстание (1903 г.) четата на генерал Цончев, начело със знамето си, води боеве в Разложко на 14 срещу 15 септември и при с. Белица на 18 септември. В сражението под диплите на знамето загиват двама знаменосци. Впоследствие четата се прехвърля на територията на Княжество България.
Имена на славата:
Бистрица, връх Чатал, Белица, Мехомия…
Източник: Български бойни знамена