9-та Велешка Македоно-Одринска дружина

9-та Велешка Македоно-Одринска дружина е формирана в началото на октомври 1912 г. в Русе. Командир на дружината е капитан Методи Бойчев. В навечерието на Балканската война, 9-та Велешка дружина получава екипировка и преминава обучение в лагера на 5-ти пехотен Дунавски полк.

Дружината е най-добре организирана и подготвена в Македоно-Одринското опълчение. По-късно дружинен командир става капитан Любомир Стоянчев, офицер от 18-ти пехотен Етърски полк, участник в Илинденско-Преображенското въстание в Серски революционен окръг.
Дружината е включена в състава на Трета Македоно-Одринска бригада под командването на подполковник Александър Протогеров.
Бойното знаме на 9-та Велешка дружина е изработено в Лозенград и подарено от Димитър Салабашев.
Знамето представлява двоен червен копринен плат с размери 114 x 91 см, бродирано с разноцветни конци. В средата на лицевата му страна е изобразен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху полумесец и звезда. Над фигурата на лъва е поставен надписът „СВОБОДА НА ОДРИНСКО И МАКЕДОНИЯ”. По краищата знамето е обградено с бродиран стилизиран растителен орнамент, а в четирите ъгъла е поставен вензел „С.Б.С.”. В долния десен ъгъл с дребен шрифт е поставен дарствен надпис „Подарено от Д. Салабашевъ. Лозенградъ”. На обратната страна в средата със извезан надпис „ДОЛНО-ТРАКИЙСКИ // ЛЕГИОНЪ // 1453 – 1912 г.”. От трите страни платът е окантован с жълти сърмени ресни, а на двата му външни ъгъла са пришити пискюли от сърма. На прикрепен към върха на дръжката сърмен шнур е поставен темляк. Дръжката е дървена с прикована метална гривна с надпис „9-та ВЕЛЕШКА ДРУЖИНА”.
След края на двете Балкански войни (1912-1913 г.) в чест на делото на 9-та Велешка дружина и в памет на загиналите герои е преименувано село Велешане, Кърджалийско.

Любими Командири:
капитан Методи Бойчев, капитан Любомир Стоянчев.

Имена на славата:
Балкан Тореси, Узунхимитлер, Гюмюрджина, Фере, Кешан, Каменица, Повиен, Драмча, Брегалница, връх Говедар, Орлов камък, Чатал чешме.

Източник: Български бойни знамена