Знаме на търновските семинаристи
Знаме на търновските семинаристи
На 9 септември 1885 г., само 3 дни след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, в Петропавловската семинария при Горна Оряховица пристига вестта, че учениците от Габровската гимназия са съставили доброволческа чета.
Новината мобилизира семинаристите. Още същият ден те заминават за Велико Търново, понесли предварително приготвеното знаме за отпразнуването на 1 000 години от смъртта на Св. Методий. Начело на семинаристите застава Рафаелович – далматински свещеник, преподавател по латински език. Избрано е бюро, което да ръководи четата до пристигането й в Пловдив. Председател на бюрото е Пенчо Икономов.
На 12 септември четата е разделена на две части – ученическа под ръководството на Рафаелович и гражданска под началството на Д. Власев. Четата на търновските семинаристи, учители и ученици тръгва към Пловдив през Дряново, Габрово, Шипка, Калофер, Каратопрак. В Габрово към нея се присъединява чета на местни гимназисти, които са взели от кметството трицветно знаме. Габровски знаменосец е Васил Радойков. В Габровската чета е и брата на Трайко Китанчев, Евтим Китанчев, ученик във френския пансион в града.
Знамето, под което тръгват към Пловдив търновските семинаристи, учители и ученици, е ушито от учителката Евгения Паскалева. Под това знаме, носено от знаменосците Стати Шаранков, Иван Писев и Коста Радушев, търновските и габровски семинаристи, гимназисти и учители формират 2-ра рота от Ученическия легион в Пловдив, който заедно с Македонския батальон тръгва към Сливница и победоносно влиза в превзетия Пирот.
Име на славата:
Пирот
Източник: Български бойни знамена
