хан Кормисош (753-756)

В Именника е посочено, че хан Кормисош уп­равлявал 17 години, но в тях вероятно са включени годините, когато бил съуправител на Севар.

За Кормисош се знае (пак от Именника), че бил от рода Вокил – следователно, от това време трябва да броим първия династичен преврат в българската история. Съставителят на Именника пояснява: „Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун.“ В други варианти преводът па този израз изглежда така: „Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.“

Приемем ли за точен първия вариант (което е най-логично), ще рече Кормисош е „изменил“ на управляващия род, т.е. отстранил Севар от престола, или иначе казано, узурпирал властта. Възможен е и друг вариант на тълкуване, в смисъл че Кормисош „сменил“ рода Дуло, след като починал последният представител на тази фамилия. В такъв случай промяната ще е станала мирно и без насилия.

Вторият превод – че Кормисош „променил“ името на рода Дуло – поставя много проблеми и е твърде неясен. Какво е наложило промяната на името на рода, след като от него произхождали такива забележителни личности като Кубрат, Аспарух и т.н.?

При Кормисош започват продължителните българо-византийски войни – инициативата принадлежала на византийския император Константин V Копроним, който преселил в Тракия колонисти от Армения и Сирия. Същевременно императорът Започнал да укрепява границата и да възстановява стените на разрушените крепости. През 756 г. Кормисош поискал данък за новоизградените крепости, но „пратеникът му не бил помпен“. В отговор Кормисош предприел поход срещу империята – войските му стигнали до „Дългата стена“ (тя се издигала на 40 км от Константинопол – от Черно до Мраморно море) и се изправили срещу столичните стени. Българите „направили и големи опустошения“, но „императорът излязъл срещу тях и завързал сражение, обърнал ги в бягство, преследвал ги с всички сили и погубил мнозина“. В това поражение трябва  да търсим причините за падането на Кормисош от престола – фактът, че следващият владетел е от друг род, подсказва, че Кормисош е станал жертва на заговор.

Управлението на хан Кормисош е забележително и от друга гледна точка – с неговото име се открива дългият списък от преврати и насилия в междуособицата в българската държава през втората половина на VIII век. Превратът, който открил на Кормисош пътя към трона, довел до сериозна криза в системата на политическото мислене и до презрение спрямо установените норми на държавен живот. Под съмнение бил поставен и принципът на монархичното начало, което изострило амбициите на могъщите прабългарски родове. Жертва на тези бурни политически страсти станал самият Кормисош.

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средни­те векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 257-272, 466-467; История на България. Т. 2, С., 1981, с. 118.

 

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top