хан Маламир (831-836)

Хан Маламир бил третият, най-малкият син на хан Омуртаг.

С възцаряването му бил пренебрегнат зако­нът, според който престолът принадлежал по право на първо­родния син. Причините за отстраняването на Енравота (той носел и славянското име Воин) са известни – от младини престолонаследникът проявил склонност към християнската религия, което му струвало короната. Омуртаг посочил за свой наследник Маламир, тъй като бил убеден в предаността му към „отеческите богове“. Тъй като Маламир бил непълнолетен, за регент съуправител бил назначен кавхан Исбул.

През 836 г. се навършвали 20 години от мирния договор между България и Византия. Възползувайки се от смяната на владетеля, император Теофил (829-842) предприел поход срещу България и опустошил пограничните земи. Веднага били предприети ответни действия – българска войска начело с хан Маламир и кавхан Исбул навлязла във византийска територия и опустошила околностите на Одрин и Бурдизо (дн. Баба Ески). В един надпис на хан Маламир се заявява, че владетелят „придобил голяма слава“ в ромейските предели. След това хан Маламир се насочил към Пловдив – в невъзможност да му се противопостави, гарнизонът напуснал крепостта. Споменатият по-горе надпис известява, че Маламир и кавхан Исбул „водили преговори“ с жителите на Пловдив вероятно за условията около предаването на града. Градът отворил вратите си пред българските войски и бил включен в границите на българската държава.

Във вътрешната си политика хан Маламир се придържал към заветите на своя баща. Един от надписите му съобщава, че по негово време се извършило водоснабдяването на Плиска по нареждане на кавхан Исбул. Освещаването на водопровода преминало при тържествена обстановка – кавханът го „подарил“ на Маламир, а той от своя страна дарил богато аристокрацията. Тържествата приключили с голямо народно веселие хан Маламир „дал на българите много пъти да ядат и да пият“.

Повече подробности знаем за една трагедия, която се разиграла в ханския двор – тя е записана от охридския архиепископТеофилакт през XI век. Още при управлението на своя баща престолонаследникът Енравота проявил особен интерес към един византийски пленник, който при разпределението на плячката се паднал като дял на Омуртаг. Кинам (така се казвал пленникът) бил „великолепен и хубав на вид, а по душевната си красота бил по-славен и по-божествен от своите съвременници“ – украсявали го преди всичко добродетелите на истински християнин – така поне твърди Теофилакт Охридски. Напразно хан Омуртаг го приканял да се откаже от Христос упоритият отказ на Кинам докарал хана до ярост и той заповядал да го „предадат на железен затвор“. След смъртта на Омуртаг Енравота се заинтересувал от съдбата на Кинам и по разпореждане на Маламир той бил издирен, изваден от затвора и предаден на по-големия му брат. Дългите разговори между тях завършили с това, че Енравота се превърнал в искрен и убеден християнин. Когато хан Маламир узнал истината, „бил обзет от ревност за отеческите си богове“ и изправил брат си пред съд като „отстъпник на праотеческата религия“. Религиозното усърдие на хана било поощрено от обкръжението му, което съзирало в разпространението на християнството опасност, заплашваща самото съществуване на българската държава; Христос бил чужд бог, богът на вечните им неприятели, следователно измяната не се изчерпвала само с прегръщането на християнството. Пред Енравота хан Маламир поставил следното условие: „Или обещай, че ще се отстраниш от чуждия бог, или знай, че на тези (и му посочил палачите) ще бъдеш предаден още днес.“ Енравота отказал да се подчини и бил посечен с меч по заповед на хан Маламир. Теофилакт е записал (по-точно е да се каже съчинил) „пророчеството“, чрез което в предсмъртния си час Енравота предсказал бъдещото тържество на християнството по българската земя и близката смърт на „беззаконния“ си брат: „Но и ти сам след изтичането на не много години ще изхвърлиш злочестата си душа, без да се възползуваш с нищо от жестокостта си.“

Три години по-късно пророчеството се сбъднало – „Животът на Маламир, като продължил три години, бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие“. Преждевременната смърт на младия хан едва ли била следствие на ес­тествени причини. Обяснението на Теофилакт Охридски е, че бил „пожънат“ от сърпа на възмездието, но това може да се тълкува и като указание, че хан Маламир станал жертва на онези кръгове в България, които не били чужди на гристиянската религия.

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 424-430; Ников, П. Хан Омуртаг и кав­хан Исбул. – Българска историческа библиотека, 1931-1932,  № 1,  1-55; I Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979, 128-132, 209-211, 223-225; История на България. Т. 2, С-, 1981, 158-159.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top