Хан Паган бил издигнат от „партията“, която се обявявала за мирни отношения с Византия.
Той започнал преговори с Константин V и като повярвал на „честната му дума“, заедно с великите си боляри „слязъл“ при императора – вероятно срещата станала някъде в полята на Тракия. Преговорите били доста разгорещени и Константин V непрекъснато укорявал българските първенци за тяхното „безредие“. От разказа на византийския хронист Теофан можем да останем с погрешното впечатление, че най-голямата грижа на императора била умиротворяването на България. Накрая стигнали до споразумение и „сключили привидно мир“. За императора това било по-скоро средство за печелене на време. С бърз марш той преминал проходите на Стара планина и стигнал „чак до Чика“ – това е т. нар. Вътрешна област на българската държава. Но по време на похода Константин V „не направил нищо доблестно и се завърнал със страх“. Единственият му актив бил опожаряването на няколко селища в околностите на Плиска.
За хан Паган този поход имал тежки последици. Обвинявали го (и то с основание), че повярвал на лъжливите обещания на Константин V, и го държали отговорен за проникването на ромеите зад Балкана. Избухнал бунт – Паган побягнал към Варна (с това име се наричала областта около днешния град), но там бил убит от слугите си.
ЛИТЕРАТУРА:
Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 291-294; Бешевлиев, В. Първобългарите. С., 1980, 49-50; История на България. Т. 2. С., 1981, 124—125.
няма Ханове а КАНОВЕ!!!Разберете го бе хора!!
Прието е да се използват и двете, не е грешно… 🙂