хан Пресиан (836-852)

Територия на България при управлението на кан Пресиан

Територия на България при управлението на кан Пресиян

През 836 г. хан Маламир починал, без да остави наследник, и престолът бил зает от племенника му Пресиан (името му в някои източници се среща и като Персиан).

Той бил син на Звиница, второто дете на хан Омуртаг. Подобно на чичо си хан Пресиан бил малолетен и за негов регент и съуправител бил назначен кавхан Исбул.

Продължителното управление на Пресиан било запълнено с големи и забележителни събития, но изворите за тази епоха са крайно недостатъчни. През 837 г. избухнало голямо въстание на славяните, които живеели около Солун: „потоци от кръв потекли като река и цялата област била опожарена и помрачена“. По това време византийският император Теофил (829-842) бил зает с похода си срещу арабите и се обърнал (подобно на баща си Михаил II) за помощ към българите. Но за да отслаби натиска им по посока на Македония, той предприел една диверсия по североизточната граница на България,като повдигнал на бунт онези византийски пленници, които още хан Крум преселил оттатък Дунав. Византийският флот се появил по делтата на реката и въпреки усилията на местния български управител ромейските пленници били прехвърлени в империята – хан Пресиан не сполучил да попречи на акцията, тъй като войските му били заети в похода към Македония. Вероломството на императора не останало безнаказано – през 837 г. хан Пресиан изпратил голяма войска под командуването на кавхан Исбул. Тя стигнала до Беломорието и завладяла античния град Филипи – между Драма и Кавала. За да ознаменува събитието, хан Пресиан наредил да се изпише възпоменателен надпис, в заключителната част на който се чете: „Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. Българите направиха много добрини на християните, а християните ги забравиха, но бог вижда.“ Този надпис не случайно бил поставен в една църква на Филипи – в светия храм Пресиан обвинявал християните (т.е. византийците) във вероломство, в нарушаване на мира и престъпване на божиите клетви. Възмездието не закъсняло – в резултат на успешния поход хан Пресиан присъединил към държавата си областта на Западните Родопи, населявана от славянското племе смоляни. Впоследствие войските му се устремили към Солун и покорили цяла Македония, чак до Албания.

Пресиянов надпис от Филипи, първа плоча

Пресиянов надпис от Филипи, първа плоча

Към 839 г. се отнася походът на хан Пресиан срещу сърбите. Тази с нищо непредизвикана война е най-малкото странна, тъй като дотогава българи и сърби „живеели в мир, обичали се един друг и имали обща граница“. Обяснението, че походът целял да ликвидира клина, който сръбските земи забивали между българските владения в Македония и Браничевската област, едва ли отговаря на истината. Внезапното изостряне на отношенията между двете дружески държави трябва да се постави във връзка с действията на византийската дипломация. Целта на император Теофил била да създаде на западната българска граница едно ново огнище на напрежение, което да отвлече хан Пресиан от проникването му към Македония – дотогава сърбите все още се намирали под високото покровителство на Константинопол. Войната между българи и сърби продължили цели три години (от 839 до 842 г.), но Пресиан „не постигнал нищо и само погубил по-голямата част от войските си“.

С това приключват известията за хан Пресиан. В резултат на успешните му действия към българската държава били при­съединени земите на Македония и Албания. Границите на дър­жавата се простирали от Карпатите до Странджа и Западните Родопи и от Черно до Адриатическо море. С плодотворните усилия на хан Пресиан приключил успешно процесът на обе­диняване на славяните от българската група – всички те били поставени под скиптъра на владетелите от Плиска.

Пресиянов надпис от Филипи, шеста плоча

Пресиянов надпис от Филипи, шеста плоча

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 430-447; 585-602; Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979, 132-139; История на България. Т. 2, С., 1981, 159-161.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top