хан Сабин (765-766)

Според някои изследователи той бил от славянски произход – поради тази причина името му не намерило място в Именника на българските ханове.

Знаем, че Сабин бил зет на хан Кормисош, т.е. с възцаряването му властта отново преминала към рода Вокил, но вече по женска линия.

Сабин изразявал настроенията на онази част от българското общество, което било склонно да поддържа мирни отношения с Византия. Щом завзел властта, той „отправил пратеници при императора, чрез които най-настойчиво молел за мир“. Отначало мирните преговори се водели в тайна, но когато истината излязла наяве, настанало брожение. Свикан бил народен събор (в него участвувал „въоръженият народ“), който да се произнесе по въпроса за войната и мира. Надделяло мнението за борба докрай срещу Византия. Съборът се обявил открито и срещу политиката на хан Сабин и му отправил обвинението: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите.“ Сабин трябвало да спасява живота си с бягство – през Месемврия той се добрал до Константинопол.

Император Константин V приел беглеца и се погрижил своевременно за семейството му – доверени хора били изпра­тени в България и не след дълго сполучили да прехвърлят близките на Сабин през границата.

Няколко години по-късно император Константин V все още разчитал, че чрез Сабин е в състояние да влияе върху работите в България – когато през 768 г. българският хан Паган пристигнал в Константинопол, Сабин стоял редом с византийския император. На преговорите Константин V напразно укорявал българските първенци за омразата им към Сабин. Укорите на византийския император свидетелствуват най-добре за чувствата на българите спрямо византийското протеже. Ексханът на българите Сабин останал завинаги във Византия, където преживял последните си дни в празни мечти да се върне отново на българския престол.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 284-289; История на България. Т. 2, С., 1981, с. 124.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top