хан Телец (762-765)

С възцаряването на Телец на власт в България дошла нова династия – той бил от рода Угаин.

Съставителят на Именника нарочно отбелязва: „И този беше вместо друг.“

За събитията, които предшествували стъпването му на трона, византийските историци разказват: „Работите у хунобългарите се развили по следния начин. Те, след като се уговорили помежду си, убили тези, които по родова линия обладавали властта над тях, и за свой вожд поставили Телец.“ Новият владетел бил от средите на онази част от прабългарската аристокрация, която държала славяните да стоят настрани от управлението на държавата – за това съдим от факта, че след възцаряването му част от славянските племена потърсили убежище в границите на Византийската империя.

Според уверенията на съвременниците Телец бил млад чо­век (на 30 години), но бил известен с голямата си смелост и буйния си нрав. Тези качества той проявил и след овладяване­то на българския престол: „с тежковъоръжена и боеспособна войска“. Телец подложил на опустошение пограничните византийски области. Император Константин V не закъснял с новия си поход срещу България – той бързал да накаже „смелия и самонадеян“ български хан. На 16 юни 763 г. Константин V извел войските си от Константинопол. Византийският флот, наброяващ 800 кораба, всеки един от който имал на палубата си 12 конника, получил задача да стигне до дунавските градове, а сухопътната армия достигнала до Анхиало, където се разположила на стан.

С присъщата му енергичност хан Телец привлякъл за съ­юзници 20 000 славяни и заел проходите на Стара планина – първоначалният му план предвиждал да посрещне ромеите в теснините. Но неговата самонадеяност го подтикнала към ре­шително сражение: на 30 юни (четвъртък) Телец извел арми­ята си от планината и я построил в боен ред на Анхиалското поле. Битката започнала в петия час на деня (10 часа сутринта) и била много продължителна и кръвопролитна – враговете „дълго се избивали помежду си“ и никой не мислел да отстъ­пи. Привечер част от съюзните на Телец племена преминали па страната на византийския император, което решило изхода на сражението – българите отстъпили и император Константин V спечелил голяма победа. Той украсил триумфа си, „като влачел в дървени окови пленените българи“, които впоследствие били предадени на столичната тълпа.

Поражението при Анхиало предрешило съдбата на Телец. „Българите, като видели злощастието му, въстанали“ – Телец бил убит заедно с всичките си приближени.

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните искове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 281-284; История на България. Т. 2, С., 1981, 121-122.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top