хан Телериг (768-777)

Смята се, че Телериг е непосредствен приемник на хан Паган, въпреки че името му се споменава за първи път едва през 774 г.

През месец май император Константин V предприел нов поход срещу България. Две хиляди византийски кораба потеглили на север. Огромната армада се предвождала от червения императорски кораб. Планът предвиждал флотата да навлезе в Дунав и да стовари конницата в северните български области. Същевременно сухопътната армия трябвало да щурмува старопланинските проходи. Първоначалният план претърпял промяна и флотата акостирала на черноморския бряг. Оттук конницата навлязла в т.нар. Варна. Когато потеглил през непознатите места, императорът се уплашил и решил да се върне. Междувременно пристигнали пратеници на хан Телериг с предложение за мир. Подписан бил договор, който предвиждал „нито българите да излизат срещу Византия, нито императорът да се стреми да нахлува в България“.

През октомври 774 г. императорът узнал, че хан Телериг изпратил армия от 12 000 души „да оплени Берзития (в Македония) и да пресели жителите й в България“. Византийските агенти своевременно известили Константин V за намеренията па българския хан. Василевсът събрал армия от 80 000 войници, изненадал българите и спечелил голяма победа. Последвал нов поход към България, но този път силните северни ветрове попречили на византийския флот да стигне по-далеч от Месемврия.

Хан Телериг отдавна се досещал, че и най-скритите му намерения скоро ставали известни на византийския император било повече от ясно, че в дворците на Плиска василевсът имал доверени хора, които редовно го осведомявали за всичко. Затова Телериг намислил да подведе императора с лъжливата вест, че е готов да се постави изцяло в негова власт. Писмото гласяло: „Възнамерявам да избягам и да дойда при теб. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми помогнат.“ Константин V лекомислено се поддал на съблазни­телното предложение и съобщил на Телериг имената на своите агенти. Той нямал основания да подозира хана в притворство – за него този случай бил само епизод от дългата поредица от преврати и заговори в българския владетелски двор. Само че този път Константин V бил излъган, и то с онази простота, с която обикновено се мамят хора, които си въобразяват, че по притворство и изобретателност нямат равни на себе си. След като получил имената на византийските агенти, Телериг изтребил всичките. Когато научил за ликвидирането на шпионите си, император Константин V „изскубал много от побелелите си коси“.

През есента на 774 г. изглеждало, че провизантийските елементи в България са ликвидирани веднъж завинаги. Минали обаче само три години и Телериг, който направил толкова много за премахването на зловредното ромейско влияние, на свой ред побягнал, и то в Константинопол. Жалко е наистина, че с постъпката си той изменил на онази идея, която го вдъхновявала в борбата за опазване на България.

По-нататъшната съдба на ексхана Телериг не представлява интерес. Той бил приет радушно от новия византийски император Лъв VI (775-780), който го удостоил с високата титла патриций. След това се покръстил (приел християнското име Теофилакт) и се оженил за братовчедка на императрицата. Запазен е печатът му – в него се моли божията закрила за „патриция Телериг-Теофилакт“.

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 298-313; Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979, с. 232; История на България. Т. 2. С., 1981, 127-129.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top