хан Кардам (777-802)

Смята се, че Кардам е приемник на хан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791 г.

През месец април византийският император Константин VI (780-797) потеглил на поход срещу българите. Акцията му целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на Струма и изтребването на византийски войски. Хан Кардам взел своевременно мерки и посрещнал ромеите на тяхна територия – при градчето Проват край Одрин. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и побягнали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на хан Кардам.

През юли 792 г. Константин VI излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският хан Кардам се появил с войските си па 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало и разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си („нападнал безредно“) и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех. Хан Кардам празнувал голяма победа – той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успял да се спаси и „пристигнал като беглец в столицата“. Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор – императорът се задължил да плаща ежегоден данък.

През 796 г. Кардам изпратил послание на Константин VI, в което заявявал: „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия.“ На това предиз­викателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор вместо злато и го придружил с думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди.“

В декларацията на императора имало повече поза, откол­кото желание за решителен бой – той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Одрин, тъй като хан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на решителен бой, но той не се осмелил да излезе от укреплението си – така поне твърди византийският хронист Теофан. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир – както свидетелствуват последвалите събития – те завършили с подновяването на договора от 792 г. Повече сведения за живота и личността на хан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и да е била насилствена, тя не бива да се поставя във връзка с Византия и нейните интриги.

Управлението на българския хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения – през 90-те години на VIII век България минала в настъпление на юг от Балкана. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 1, С., 1970, 313-321; История на България. Т. 2. С., 1981, 129-130.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top