княз Владимир (889-893)

Княз Владимир е първороден син на княз Борис от съпругата му Мария.

Роден е преди покръстването и носи пра­българското име Хръсате, т.е. в детството си бил възпитаван според езическия закон. Като престолонаследник, взел участие в българо-сръбската война през 870 г., в която „бил пленен и окован“ заедно с 12 велики боляри. От „скръб по сина си“ Борис бил принуден да започне мирни преговори със сърбите.

През 889 г., уморен от изпълнения си с превратности живот, Борис се оттеглил от престола и отишъл в манастир. За свой приемник той посочил най-големия си син Владимир, но скоро станало ясно, че новият княз въстанал срещу онова, което представлявало смисъла на бащиния му живот: „започ­нал с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обичаи“. Съвременниците му квалифицирали действията на Владимир като „лекомислени“ и „детински“, но иронията им е неуместна. Защото Владимир имал подкрепата на една голяма част от аристокрацията, която останала вярна на езическите богове. По заповед на княза започнали масови гонения на християните – ненапразно Константин Преславски призовава към „мъжество“ последователите на Христа. Появи­ли се първите мъченици на вярата, сред които бил и архи­епископ Йосиф – по-късно църквата го обявила за светец. Вла­димир не се поколебал да посегне и на християнските църкви – археолозите твърдят, че Голямата базилика в Плиска била порутена по заповед на княза.

Положението станало още по-тревожно, когато Владимир започнал мирни преговори с немския крал Арнулф. През сеп­тември 892 г. пратениците на немския крал пристигнали в България с предложение „да възобновят стария мир, който имали неговия дядо и баща му Борис“. Княз Владимир приел делегацията с „голяма почит и я отпратил с големи дарове“ – пролетта на 893 г. Освен чисто търговските клаузи споразуме­нието предвиждало политически съюз между двете държави и отмятането на България от православната коалиция, с една дума, княз Владимир си осигурявал съюзници, преди да се разправи окончателно с християните в държавата си. От манастира Борис следял внимателно развитието на събитията – когато видял колко далеч е стигнал неговият син, „възпламенен от силен гняв, свалил монашеската дреха, препасал военен пояс, облякъл царски дрехи и като взел със себе си тези, ко­ито се боели от бога, опълчил се срещу сина си“. Един старобългарски разказ настоява, че в бунта взел активно участие и Симеон, „който по благоволение божие и Михаилово“ (т.е. на Борис) въстанал против отстъпника.

Оказало се, че Владимир надценил силите на езическата реакция – Борис „без всякакво затруднение го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора“. За ослепяването на Владимир съобщават единствено западните хронисти, докато бъл­гарските документи (по оправдани причини) съзнателно пре­мълчават грозната постъпка на „най-християнския“ княз на българите. Нямаме основание да се съмняваме в жестокостта, проявена от Борис; в подобни случаи гой винаги предпочитал крайните решения. Според домашните извори Владимир умрял четири години след възцаряването си, т.е. през 893 г. Следо­вателно наскоро, след като бил окован, той бил убит по запо­вед на новия владетел.

Хронистите са единодушни, че княз Владимир „далеч отс­тъпвал на баща си по ревност и по деятелност, вършел гра­бежи, прекарвал времето си в пиянство, пиршества и разврат“. Част от тези обвинения трябва да признаем за справедливи – няма съмнение, че но чисто човешките си качества и държав­нически способности Владимир представлявал бледо копие на великия си баща. Сигурно е обаче, че пороците са му припи­сани – няма грях, който да не е присъщ за човек, отстъпил от християнската вяра. Църквата се постарала да отдаде на пълна забрава спомена за владетеля, който дръзнал да призо­ве на нов живот старите езически богове. Предизвикателство­то, на което се решил Владимир, подсказва, че той не бил лишен от някои качества като решителност, самоувереност и инициативност – само че ги впрегнал в едно усилие, което безнадеждно се съпротивлявало на новото време.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top