Цар Борис II е първородният син на цар Петър от брака му с внучката на византийския император Роман Лакапин.

Майка му се казвала Мария, но била прекръстена на Ирина (мир) в чест на дълбокия мир, който настъпил между двата народа. Борис се родил наскоро след брака на родите­лите си, някъде в началото на 928 г. Заедно с майка си често посещавал византийската столица. Младият княз се възпита­вал в обкръжението на своята майка, която пристигнала вън Велики Преслав с великолепна свита, набрана от император­ския двор.

Името на Борис II се споменава за първи път по повод на събитията от 968 г. – впечатлен от успехите на киевския княз Светослав, император Никифор Фока предложил на цар Пе­тър съюза си срещу русите. Споразумението предвиждало Бо­рис да замине като заложник в Константинопол. Там останал около две години. Веднага след смъртта на цар Петър (януари 970 г.) ромеите му позволили да се завърне в България и да заеме бащиния си престол. Вероятно преди да отпътува от византийската столица, Борис II е поел задължението да спаз­ва съществуващите договори. Византийските историци твър­дят, че завръщането на Борис в България било предизвикано и от движението на комитопулите (т.е. Давид, Мойсей, Арон и Самуил), които вдигнали на въстание западните области на страната и „бунтували българите“.

За български цар Борис II бил коронясан през пролетта на 970 г. Скоро след това столицата му Велики Преслав пад­нала под ударите на киевския княз Светослав. Между него и новия български владетел било сключено споразумение, ко­ето предвиждало съвместни военни действия срещу Византия – през лятото на 970 г. 30 000 руско-българска армия преминала Стара планина и започнала да опустошава Източна Тракия.

Новият византийски император Йоан Цимисхи (969-976) пред­приел решителен поход срешу Светослав.

Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)

През пролетта на 970 г. войските му обсадили Велики Преслав и го превзели с щурм – 5 април 971 г. Срещу ромеите се биели не само руските полкове, но и българите, „които били изпълнени с гняв срещу византийците, тъй като те станали причина за нашествието на русите в земята им“.

В опожарения Преслав бил пленен цар Борис II заедно с пилото му семейство – „червенобрадият“ български владетел все още „носел знаците на царската власт“. Йоан Цимисхи се отнесъл към него „човеколюбиво, като го назовал император на българите“. Тази демонстрация той придружил с реч, в която твърдял, че „не бил дошъл да пороби българите, а, напротив, да ги освободи“.

Когато русите били прогонени, Йоан Цимисхи не закъснял да разкрие истинските си намерения – той обявил завладените български земи за византийски владения и поставил там ромейски управители. Цар Борис II заедно със семейството му бил отведен в Константинопол. Жителите на византийската столица подготвили бляскаво посрещане на победоносния император и му подарили златна колесница, в която Цимисхи трябвало да влезе в града. От „скромност“ императорът отказал високата чест и заповядал в колесницата да се сложи една прочута българска икона, която била взета като плячка от Велики Преслав. Сам Йоан Цимисхи яздел на бял кон след колесницата, а зад него вървели пеш българският цар и се­мейството му – Борис II украсявал триумфа на щастливия по­бедител. Когато тържественото шествие стигнало площада, пред очите на тълпата императорът заповядал на Борис II да снеме от себе си знаците на царската власт – златната корона и червените ботуши. След това Йоан Цимисхи влязъл в църквата „Св. София“, където положил короната на българите, т.е. поблагодарил на бога за голямата победа. Съвременниците му се възхищавали, защото осъществил вечната мечта на роме­ите – ликвидирал българската държава и установил границите ма империята отново по бреговете на река Дунав.

Руското нашествие в България през 968 г.

В замяна на унижението си Борис II получил магистър­ски чин – утешението не било голямо, макар да бил поставен в числото на висшите сановници на Византия. Няколко годи­ни ексцарят на българите живял в Константинопол с надежда­та за скорошна промяна. Удобният момент настъпил след смъртта на император Йоан Цимисхи (януари 976 г.), когато Давид, Мойсей, Арон и Самуил въстанали срещу византийска та власт. Не са доказани връзките им с Борис II, но веднага след въстанието бившият български цар бил поставен под стража. Според изричното указание на един арабски историк Борис II успял да избяга от Константинопол едва през осмата година от „затварянето“ му, т.е. към 977 г. Заедно с брат си Роман той се измъкнал от тъмницата; двамата яхнали бързи коне и препуснали към границата. Когато наближили превала, който отделял България от Византия, те слезли от конете и тръгнали пеша. Оставало да преодолеят една гориста местност, през която минавала тясна пътека; пръв вървял Борис. Мястото се охранявало от българската гранична стража, която навреме забелязала приближаването на бегълците. Борис бил облечен в ромейски дрехи и подведен от облеклото му, паза­чът го прострелял в гърдите.

Така нещастно загинал цар Борис II, когато изглеждало, че щастието отново минало на негова страна. Трагичната му смърт до известна степен изкупва позора му от 971 г., когато един далечен потомък на хан Крум изтърпял унижението да свали със собствените си ръце короната, с която прадедите му близо две столетия управлявали българския народ.

Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 2, С., 1971, 574-618; Мутафчиев, П. История на българския народ. С., 1986, 219-221; История на България. Т. 2, С., 1981, 396-402.