цар Роман. Изображение от XIV век
Цар Роман е вторият син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина), внучката на византийския император.
Бил кръстен на името на Роман Лакапин, но носел и името на великия си дядо Симеон – изворите го споменават като Роман-Симеон. Роден е по-всяка вероятност към 929 г. Две години по-късно заедно с майка си присъствувал на погребението на дядо си Христофор в Константинопол. Възпитаван е по всяка вероятност в обкръжението на своята майка – в свитата й преобладавали ромеи.
Дълги години съдбата на Роман се преплитала най-тясно с живота на по-големия му брат Борис. През 969 г. той споделил заточението му в Цариград, а година по-късно се завърнал в България. През 971 г. заедно с Борис II Роман украсявал триумфа на Йоан Цимисхи след завръщането му от победния поход срещу България. След като Борис II бил лишен от знаците на царската власт, Роман бил скопен. Причините на насилието трябва да търсим в презастраховката на императора, който целял да прекъсне управляващия род на българите – Борис II нямал синове, а като скопец Роман нямал шансове да се сдобие с потомство.
След смъртта на император Йоан Цимисхи (976) в България избухнало въстанието на Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Тези събития променили за пореден път съдбата на Роман – медно с брат си той бил хвърлен в затвора. Двамата сполучили да избягат през 977 г. Когато наближили пограничните места, те слезли от конете, които били изморени от дългия път. Местността била гориста и непозната за бегълците. Борис избързал напред, но бил убит от пограничната стража. Роман, след като напразно чакал завръщането на брат си, тръгнал по следите му и се озовал на мястото, където бил убит Борис II. Той разкрил пред стражите истината за своя произход. Отправил се към Видин – някои предполагат, че става дума за град Воден в Македония. Самуил побързал да го признае за български цар, като по този начин засвидетелствувал предаността си към управляващата династия. От друга страни, било известно, че Роман не може да има деца, следователно очертавала се възможността след време Самуил да заеме за конно царския престол.
Цар Роман управлявал българите десетина години ( той резидирал в. Скопие), но с фактическата власт се разпореждал Самуил. В годините на номиналното си царуване Роман но направил нищо забележително – известно е само, че основал прочутия манастир „Св. Георги Бързи“ край Скопие.
През 991 г. император Василий II тръгнал на поход срещу България, „посрещнал българите, обърнал ги в бягство и уловил техния цар“, т.е. Роман. Той бил „върнат в тъмницата, от която избягал“. Цар Роман прекарал във византийския затвор още 6 години и починал през 997 г.
ЛИТЕРАТУРА:
Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 2, С. 1971, 616-655; История на България. Т. 2, С., 1981, 402-410.
