цар Чака (1299)

Цар Чака е син на Ногай, роден му от някоя си Алака, вероятно наложница.

След 1285 г. се оженил за най- малката дъщеря на българския цар Георги Тертер I. Баща му Ногай бил „темник“, т.е. пръв военачалник сред татарите, и могъществото му стигнало дотам, че фактически се разпореж­дал с хановете на Златната орда. Властта му укрепнала още повече след сродяването му с византийския император Михаил VIII Палеолог.

През 1297 г. последният представител на ханския род Токтай получил подкрепата на сънародниците си и се опълчил срещу престарелия Ногай. Междуособицата продължила две го­дини и била съпроводена с невиждано разорение на земите северно от Черно море: „цялата земя опустя и хората биваха избивани, а оцелелите се преселваха“. Войната завършила с пълна победа на Токтай, който в решителното сражение при река Терек успял да убие Ногай. Чака се опитал да завладее бащиното си наследство, но опитът му излязъл неуспешен – разгромен от привържениците на Токтай, той побягнал в на­чалото при аланите (в днешна Бесарабия), а впоследствие към България. Съдбата му споделял и Теодор Светослав, който дотогава бил заложник в Златната орда. Като използувал междуцарствието в България и се уповавал на родството си с Тертеровци, Чака нападнал Търново с малката си войска и не след дълго „подчинил българите“. Помогнал му Теодор Све­тослав, който „с дарове спечелил симпатиите на българите“, т.е. просто подкупил търновската аристокрация. Така през 1299 г. слисаните жители на Търново станали свидетели как татарин се възцарил върху най-древния славянски престол. Ка­то връх на всичко той бил мюсюлманин.

Но приемането му от продажната търновска аристокрация все още не означавало признаването на Чака за цар от всички българи. От друга страна, положението на Чака станало критично, защото след като узнал за станалото в България, Токтай изпратил голяма войска, която обсадила Търново. От това се възползувал Теодор Светослав – успял да организира сваля нето на Чака, хвърлил го в затвора и не след дълго палачите го удушили – 1300 г. Главата му била изпратена в стана на хан Токтай и с това споменът за „татарина цар“ окончателно заглъхнал.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Ников, П. Татаро-българските отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилеца. – Годишник на Софийския университет, ифф, 15-16, 1921, с. 41 и сл.; Мутафчиев, П. История на българския народ. С., 1986, 330-331; История на България. Т. 3, С., 1982, с. 299.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top