цар Георги Тертер II (1321-1322)

Цар Георги Тертер II e роден е вероятно в началото на XIV век, след завръщането на стария Тертер от Византия.

Ге­орги Тертер II поел скиптъра на българското царство през ноември 1321 г., след смъртта на баща си Теодор Светослав.

В началото на 1322 г. младият Тертер се намесил в междуособиците на Византия, където властта на император Андроник II се оспорвала от неговия внук Андроник III. При вест­та за отмятането на родопските крепости от властта на мла­дия император войските на Георги Тертер II нахлули по тези места и подложили околните градове на пълно унищожение. Главният удар бил по посока на Пловдив. Междувременно шпи­оните на българския цар го известили, че по-голямата част от пловдивския гарнизон напуснала крепостта. Внезапната поява на българския цар пред стените на Пловдив предрешила не­щата – малобройните защитници на крепостта не оказали съп­ротива и градът бил включен в пределите на българската дър­жава – юли 1322 г.

Цар Георги Тертер II се заел енергично със затвърдяване­то на властта над новоприсъединените земи. В Пловдив бил разквартируван български гарнизон, който наброявал 2000 теж­ко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командуването на руснака Иван. Явно предназначението на този корпус не се изчерпвало само с носенето на гарнизонна служба – по-скоро той бил основното ядро на онези сили, които трябвало да осигурят българското проникване във византийска територия. Вероятно под впечатлението на тези победи един старобългар­ски книжовник величае младия български цар като „обладател на българския и гръцкия скиптър“ (първата половина на 1322 г.). През август 1322 г. войските на Георги Тертер II предприели нов поход в околностите на Одрин и завладели близките крепости. Пристрастните византийски историци твър­дят, че император Андроник III успял да отблъсне българите и ги преследвал навътре в страната им – там станало решително сражение, което завършило с победа на ромейското оръ­жие, и само настъпването на нощта спасило българските войс­ки от пълно унищожение.

Продължилото 30 дни затишие било използувано и от две­те страни за трескави военни приготовления. Първи настъпил Андроник III – през септември 1322 г. Той разорил български­те владения в Тракия и се завърнал с голяма плячка.

Наскоро след това дошло известието, че цар Георги Тертер II умрял. Повечето историци отнасят смъртта му към но­ември, най-късно декември 1322 г. Няма съмнение, че цар Ге­орги Тертер II починал от естествена смърт – ако беше обратното, византийските хронисти не биха се въздържали от ко­ментар около причините за внезапната му гибел. Смъртта на младия цар бележи и края на Тертеровата династия, тъй като той не оставил мъжки наследници.

Няма съмнение, че последният представител на тази ди­настия бил забележителна личност, но преждевременната му смърт лишила българите от даровит и способен владетел.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

Мутафчиев, П. История на българския народ. С., 1986, 337-338; Бурмов, А. История на България през времето на Шишмановци (1323-1396). – В: Избрани произведения. Т. 1, С., 1968, 222-223; Исто­рия на България. Т. 3, С., 1982, 308-309.

 

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top