цар Иван Асен III (1279-1280)

Цар Иван Асен III е първороден син на цар Мицо Асен.

Майка му Мария била дъщеря на цар Иван Асен II. Роден е някъде между 1259 и 1260 г. Заедно с цялото си се­мейство емигрирал във Византия през 1261 г. – там Мицо получил владения край река Скамандър, в околностите на античната Троя. Живял в неизвестност до 1277 г., когато събитията му предоставили шанса да се превърне в главно действуващо лице в българските междуособици.

В края на 1277 г. византийският император Михаил VIII Палеолог узнал за смъртта на българския цар Константин Асен – императорът се намирал в Одрин, откъдето внимателно сле­дял събитията в България. Той даже имал намерение да нап­рави Ивайло свой зет и да наложи влиянието, си в български­те земи. Когато научил истината за целта на селската война и България, Михаил VIII започнал да търси нов кандидат за българския престол. Тогава се сетил, че във Византия живее „законен“ наследник на короната на българите, при това из­дънка на Асеневия род – Иван, синът на Мицо, ексцаря на българите. След като се консултирал с приближените си, Ми­хаил VIII Палеолог изпратил хора да доведат сина на Мицо в Одрин. Там над Иван бил извършен обредът на „царското венчание“ и му присвоили името Асен – в чест на великия му дядо Иван Асен II. Императорът си давал сметка, че залага на карта, която е съмнителна – за него не представлявало тайна, че Иван Асен III бил човек, лишен от способности, достоен повече за присмех, отколкото за уважение. Наложило се да обяви тържествено на обкръжението си, че ще последват сурови наказания, ако на поставеника му не се отдават почестите, които изисквало царското му достойнство. Същев­ременно Михаил VIII правел всичко възможно да привлече на страната на Иван Асен III българската аристокрация – щедро дарил онези, които му се подчинили, а на останалите обеща­вал големи милости, ако съдействуват за установяването му на българския престол.

Последвала сватбата на Иван Асен III с Ирина, дъщеря на византийския император. Церемонията била тържествена и на нея Иван Асен III носел знаците на български самодържец, които по нищо не се отличавали от императорските. Византийският поставеник поел задължението, ако се сдобие с царския венец, да робува вечно на императора и да му бъде най верен съюзник. Същевременно от него било поискано да се закълне, че в случай на неуспех ще се задоволи с деспотската си титла – пролетта на 1278 г.

В приготовленията около сватбата и коронясването на Иван Асен III било загубено доста време, от което се възползувала царица Мария. Когато узнала за плановете на Михаил VIII и за намеренията му да постави на търновския престол „своите деца“ (т.е. Иван Асен III и Ирина), тя не се поколебала да се омъжи за Ивайло, като смятала, че по този начин е подготвила „достоен противник на императора“. В Константинопол се провеждали непрекъснати съвещания, на които се разисквало как най-добре да уредят „българските работи“. Решено било да се използуват татарските съюзници – ударите им от север трябвало да се съчетаят с натиска на византийските войски, с чиято помощ Иван Асен III трябвало да бъде наложен за български цар.

Работите на Иван Асен III не потръгнали – цяла година на ромейските войски не се удало да постигнат съществени резултати. Византийските историци признават, че императорските войски влизали в сражение с Ивайло с „голям страх“, тъй като не могли да се надяват на пощада, в случай че по паднат в български плен.

През пролетта на 1279 г. Ивайло потеглил на поход срещу татарите и скоро в Търново долетяла мълвата, че е разбит. От това се възползувала столичната аристокрация, която се обявила против царица Мария и отворила крепостните врат пред византийските войски начело с Иван Асен III. Скоро npистигнала и жена му Ирина, приветствувана като българска царица.

Възцаряването на Иван Асен III не минало гладко – част от българската аристокрация се обявила против византийския поставеник. Начело на тези сили стоял стратегът Георги Tертер, който се радвал на голям авторитет сред народа. За неутрализирането му се загрижил лично Михаил VIII Палеолог- той го оженил за сестрата на Иван Асен III и му дал тит­лата деспот. С това императорът сметнал, че задълго е оси­гурил властта на своя поставеник.

През лятото на 1279 г. Ивайло изненадващо се появил със силна войска пред Търново и подложил града на обсада. По­ложението на Иван Асен III станало критично. На отчаяните му молби за помощ византийският император изпратил една след друга две армии. През юли и август византийските войс­ки били изтребени от Ивайло. Тези неуспехи довели до броже­ния в столицата, начело на които застанал Георги Тертер. византийските историци обясняват заговора с твърдението, че „българският народ е склонен към измяна и по-скоро можело да се вярва на полъха на вятъра, отколкото на неговата пре­даност“. Най-малко разчитал на „народа си“ Иван Асен III – уплашен за собствената си безопасност, той организирал едно безпримерно „бягство под благопристоен предлог и с изгода за себе си“. Измъкнал от царската хазна „съкровищата на бъл­гарите, най-хубавите, които имаха, взети от победените ромеи… и които лежаха в съкровищницата по-скоро за показ, отколкото за употреба“. Става дума за богатствата, които попаднали в ръцете на цар Асен след победоносното сражение с визан­тийския император Исак II Ангел през 1190 г. Бягството на царската двойка приличало по-скоро на великолепно шествие ма отдали се на удоволствие аристократи. През нощта Иван Асен III и царица Ирина излезли от Търново (съкровищата били скрити в дрехите им) и с възможно най-голяма бързина се отправили към Месемврия. Имали щастието да стигнат до­там, преди да ги изпревари мълвата, и влезли в крайморския град с „царска пищност и разкош“. Бягството повече не може­ло да се скрие и те побързали да наемат кораб, който благополучно ги стоварил в Константинопол – 1280 г. Дни наред император Михаил VIII Палеолог отказвал да ги приеме – от „страх и малодушие“ те провалили в един миг онова, което плановете на императора чертаели в продължение на години.

По-нататъшната съдба на ексцаря на българите Иван Асен III не представлява интерес. Ще добавим само, че когато византийският император разбрал за пристигането на Ивайло в стана на Ногай, той изпратил при татарите и Иван Асен III. Там го очаквали нови изпитания – успял да избегне смъртта благодарение на застъпничеството на императорската дъщеря Ефросина, която била съпруга на Ногай. Впоследствие Иван Асен III се завърнал в родовите си владения в Мала Азия – починал в началото на 1303 г.

Иван Асен III останал в спомените на българите като човек, известен с „твърде голямата си простота и недалновидност“, т.е. византийското протеже не се радвало нито на личен, нито на родов престиж. С недостатъците си той далеч надвишавал своя баща, а с презрението спрямо собствения си народ изобщо нямал съперници. За византийците останала горчивината, че с неумелите си действия пропиляли възможността да завладеят България. Чудно е само защо в началото на XIV век един византийски историк незаслужено го величие като „забележителния (!) цар на българите“. Всъщност забележително при него е само предателството спрямо собствения му народ и славата му на вулгарен крадец на царското съкровище. Странно е и това, че този незначителен човек и некадърен цар, лишен от всякакви качества и добродетели, сложил началото на известна фамилия (Асеневци във Византия), на която било съдено да направи епоха в историята на Визан­тийската империя.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 3, С., 1972, 555-571; История на България. Т. 3, С., 1982, 282-288; Божилов, И. фамилията на Асеневци. С., 1985, 249-255.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top