цар Иван Стефан (1330-1331)

Цар Иван Стефан е първородният син на цар Михаил Шишман от брака му с Анна-Неда, дъщерята на сръбския крал Стефан Милутин.

В списъците на българската църква името му е изписано като Иван Степан. За време на раждането му се приема началото на XIV век, т.е. при възцаряването си вероятно е бил на около 30 години. След избора на Михаил Шишман за български цар Иван Стефан бил провъзгласен за престолонаследник и съуправител на своя баща. Когато през 1324 г. Михаил Шишман се оженил втори път – за византийс­ката Теодора, Иван Стефан споделил заточението на своята майка. Това означавало лишаването му от правата на престо­лонаследник.

Нещастната битка при Велбъжд и смъртта на Михаил Шишман потопили в скръб цяла България, но за Иван Сте­фан тези събития станали предвестник на щастлива промяна. След голямата си победа сръбският крал Стефан Дечански се запътил към България с намерението да я подчини под своята власт. Оказало се, че начинанието не предвещавало сигурен успех – в околностите на Велбъжд имало все още свежи бъл­гарски войски, а от юг стояла армията на император Андро­ник III. Крал Стефан Дечански променил намеренията си и принудил българските велможи да изберат за цар Иван Сте­фан, „превъзлюбления син на неговата сестра“. Изпратено би­ло писмо до Анна-Неда и синовете й да тръгнат веднага към Търново. Начело на сръбски отряд Иван Стефан влязъл в бъл­гарската столица и бил провъзгласен за български цар – вто­рата половина на август 1330 г.

Царуването на Иван Стефан било белязано със знака на сериозни неблагополучия. Заедно с него управлявала майка му Анна-Неда, което е малко странно предвид възрастта на новия цар – даже в някои събития личността на царицата майка стои в центъра на дворцовата ни хроника.

Пръв се възползувал от притесненото положение на бъл­гарската държава византийският император Андроник III – мал­ко стрували обещанията му за „вечен съюз и траен мир“. По­водът за война с българите бил готов – вдовицата на цар Михаил Шишман (тя била сестра на императора) едва успяла да спаси живота си с бягство. Обхванат от „големи надежди“, императорът се отправил на поход към Югоизточна Тракия. Масовото разорение на областта принудило населението на Анхиало, Месемврия, Айтос, Ктения, Русокастро и Ямбол да се подчини на императора – есента на 1330 г. Така за кратко време България загубила значителна територия – няма съмне­ние, че вината за тези неуспехи била хвърлена върху Иван Стефан. Вероятно още през есента узрял заговорът за сваляне­то му от престола. Начело на заговорниците застанали онези сили, които били против засиленото сръбско влияние в стра­ната.

В началото на март 1331 г. протовестиарият Раксин и логотетът филип организирали дворцов преврат – Иван Стефан и майка му трябвало да бягат от Търново и потърсили закри­лата на сръбския крал. Впоследствие (през 1332 г.) те намери­ли убежище в Дубровник. По-нататъшната съдба на ексцаря на българите не представлява интерес – дълго време той жи­вял с надеждата за скорошно завръщане в България, но в края на 30-те години мечтите му окончателно угаснали. Пос­ледните си години Иван Стефан прекарал в изгнание.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

Бурмов, А. История на България през времето на Шишмановци (1323-1396). – В: Избрани произведения. Т. 1, С., 1968, 264-276; Исто­рия на България. Т. 3, С., 1982, 332-334; Божилов, И. фамилията на Асеневци. С., 1985, 139-142.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Top