Цар Коломан I Асен е син на цар Иван Асен II от брака му с маджарската принцеса Анна-Мария.

Роден е през 1234 г. при стъпването си на престола бил само на седем години. Името му по всяка вероятност има маджарски произход – пред­полага се, че бил кръстен на брата на своята майка – Коломан, втори син на маджарския крал Андрей II. В западните документи срещаме формата Коломан, а в българските и византийските извори името е отбелязано като Калиман.

„Детето цар“, както го наричат византийските историци, поело короната на българите в смутни времена. Наистина цар Иван Асен II му оставил в наследство богата и обширна дър­жана, но равновесието било нарушено с приближаването на татарската опасност. Има сведения, че още в началото на уп­равлението на Коломан Асен регентството, което управлява­ло от негово име, побързало да поднови мирните отношения със съседните страни. На първо място това касаело отношени­ята с Никейската империя. Византийският историк Георги Акрополит отбелязва не без основание, че император Йоан Дука Ватаци бил в състояние да насочи всичките си усилия към Солун, защото разчитал на две неща: на подновения мирен договор с българите и на обстоятелството, че в Търново уп­равлявало „момчето цар“ Коломан Асен. Не по-малко заинте­ресовани от мира с България били и латинците в Константинопол. В началото на 40-те години на XIII век държавата им дължала съществуването си не толкова на собствената си мощ, колкото на съперничеството между българската и гръцките държави. Затова те сключили двегодишно примирие с Коломан Асен, като разчитали, че съюзът им с българите предс­тавлява необходимо условие за съществуването на тяхната дър­жава. Едно домашно известие съобщава за „нападението на безбожните татари“ (края на 1242 или началото на 1243 г.). Става дума за първото голямо татарско нахлуване в България. Походът на нашествениците стои в пряка връзка с опустоша­ването на Маджарско от пълчищата на хан Батий. Към това време трябва да отнесем васалната зависимост, която Коломан Асен поел към татарския хан – францисканският монах Вилхелм Рубрук известява, че в началото на 40-те години българите плащали годишен данък на татарите.

За отношенията с Латинската империя можем да съдим от едно писмо на папа Инокентий IV (1245), в което римският първосвещеник настоява пред Коломан Асен да върне българите в лоното на католицизма. Папата бил толкова сигурен и плановете си, че бил готов да свика вселенски събор, който да утвърди отмятането на българите от православието. Амбициозните планове на Инокентий IV не срещнали възторжен прием в Търново – там даже не намерили за необходимо ди отговорят на посланието. За това впрочем ще е имало и други причини – те трябва да се свържат със събитията около смърт та на Коломан Асен.

В началото на септември 1246 г. младият български цар починал – тогава той бил на 12 години. Както казвали някои, той умрял „вследствие на естествена смърт, а според други – от отровно биле, което тайно му приготвили неговите противници“. Византийският историк Георги Акрополит е записал двете версии за скоропостижната смърт на Коломан Асен, разпространявани в българската земя. Няма съмнение, че мнозина били онези, които вярвали в отравянето на Коломан Асен. Насилствената му смърт едва ли е в състояние да предизвика удивление – още при първите Асеневци заговорите и убийст­вата стават постоянно явление в дворцовата ни хроника. 11 дългия списък на жертвите от дворцовите комплоти трябва да прибавим и името на Коломан Асен, който бил премахнат от мащехата си Ирина – така тя разчистила пред собствения си син (Михаил Асен) пътя към царския престол.

Липсват данни за положението на народните маси при крат­кото управление на Коломан Асен. Че то било изпълнено със злоупотреби и насилия, личи от гласовете, които се чували в Мелник: „доста пострадахме от управлението на детето Коло­ман“. Злините на управлението трябва да се припишат, разби­ра се, на регентите, които управлявали от името на невръст­ния владетел. Цитираните по-горе обвинения принадлежат на гръцката аристокрация в Мелник – щом по този начин преце­нявали управлението на Коломан Асен богатите слоеве на на­селението, можем да си представим положението на зависимото селячество, то ще е било притеснявано многократно повече.

ЛИТЕРАТУРА:

Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 3, С., 1972, 419-428; Цанкова-Петкова, Г. България при Асеневци. С., 1978, 138-139; История на България. Т. 3, С., 1982, 264-266; Божилов, И. фамилията на Асеневци. С., 1985, 104-105.