цар Смилец (1292-1298)

Герб на Смилец

Герб на Смилец

Цар Смилец произхождал от „най-знатния род сред българите“ – огромните му феодални владения се прости­рали „от Сливен до Копсис“.

Напоследък Копсис се идентифи­цира с т.нар. Анево кале край Сопот. За положението на Сми­лец сред българската аристокрация можем да съдим от факта, че още преди възцаряването му той се оженил за дъщерята на византийския севастократор Константин, брат на император Михаил VIII Палеолог. От този брак Смилец имал син (пъл­ното му име е Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог, т.е. гой предпочитал да изтъква родството си с византийската арис­токрация), който починал като изгнаник в Константинопол през 1330 г., където приел монашеството под името Йоасаф.

Византийските историци отбелязват изрично, че след осво­бождаването на българския престол през 1292 г. „Смилец ста­на цар на българите по желанието на Ногай“, т.е. той бил протеже на могъщия татарски повелител, който през 90-те го­дини на XIII век се разпореждал със съдбините на българския престол. Годините на управлението на цар Смилец съвпадат с времето на пълната татарска хегемония в България.В началото на управлението си Смилец се увлякъл във война с Византия, но претърпял поражение от византийския военачалник Михаил Глава Тарханиот. Използувани били връз­ките с императорския двор и бил сключен мир, скрепен с клетви от двете страни. Смилец проявил по-голяма активност в отношенията си със Сърбия към 1296-1297 г. омъжил дъще­ря си Теодора за сръбския престолонаследник. По-късно тя родила син, бъдещия велик сръбски цар Стефан Душан.

Цар Смилец подчинил политиката си изцяло на плановете на Ногай. През 1297-1298 г. са отбелязани две големи татар­ски нахлувания, от които пострадали както българските, така и византийските земи.

Смъртта на цар Смилец се отнася към ноември 1298 г. „Изчезването“ му от българския престол представлява истин­ска загадка, предвид спорния и неясен израз на византийския историк Георги Пахимер: „След Чака Смилец изчезва.“ Няма обаче съмнение, че смъртта му била насилствена подобно на неговите предшественици.

След Смилец управлението на държавата било поето от съпругата му като регентка на малолетния им син Йоан. П състава на регентството влизал и зет й Елтимир, деспот на Крънската област. Управлението на Смилецовата съпруга е забележително с проектите й за брак със сръбския крал Сте­фан Милутин. В края на 1298 или началото на 1299 г. в Сърбия пристигнало българско пратеничество начело с деспот Ел­тимир. Чрез пратениците си българската царица предлагала на сръбския крал сърцето си и короната на българите. Сте­фан Милутин предпочел да се ожени за дъщерята на визан­тийския император Андроник II. Отказът му от българската корона едва ли трябва да се тълкува като проява на полити­ческо късогледство – сигурно българите са поставили условието да бъдат запазени наследствените права на Смилецовия син. Неуспехът на тази инициатива и опасното татарско разд­вижване от север принудили съпругата на цар Смилец и нейния син да бягат от Търново – в началото при Елтимир, а впос­ледствие в Константинопол.

Няма съмнение, че цар Смилец е най-безличният сред вла­детелите на търновския престол – върху му тегнело прокляти­ето на чужд поставеник, което предопределило както невзрач­ното му царуване, така и трагичния му край. Днес от гроба му (в пещерата „Кръщялната“, при село Иваново, Русенско) вее духът на разрушението, напълно подходящ на безличното му и вяло царуване.

 

ЛИТЕРАТУРА:

Ников, П. Татаро-българските отношения през средните векове с оглед към царуването на Смилеца. – Годишник на Софийския университет, ифф, 15-16, 1921, 1-95; Божилов, И. Бележки върху българ­ската история през XIII в. – В: Българско средновековие. Българосъветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. И. Дуйчев. С., 1980, 78-81; История на България. Т. 3, С., 1982, 289-299.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Top