Исторически преглед на 24-ти април – Цар Борис III

На 24 април 1877 година в Цариград е организирано събрание на Светия синод, което избира ловчанския митрополит Йосиф за екзарх с 10 гласа от общо 19 гласували. На 28 май 1877 г. новият екзарх получава берата си от великия везир, а на 2 юни 1877 г. е приет на аудиенция от султан Абдул Хамид ІІ.
През 1903 година в с. Смилево приключва конгресът на Битолския революционен окръг с председател Дамян Груев. Взима се решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието.
На 24 април 1913 година македоно-одринското опълчение е включено в състава на българската действаща армия.
През 1941 в София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се фиксират само задължения.

Лична карта на Борис III

Лична карта на Борис III


На този ден през 1946 година тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир.

На 24 април са родени: естрадната певица Лили Иванова, българският живописец и илюстратор Иван Мърквичка

1997 г.

Асен Босев

Асен Босев

Умира Асен Босев – български детско-юношески писател, дългогодишен учител, постоянен сътрудник на детски периодични издания. След 9 септември 1944 г. е зам.-главен редактор на в-к „Заря“ и редактор във в-к „Работническо дело“. Основател на в-к „Септемврийче“. Главен редактор е на в-к „Стършел“ (1961-1965 г.). Многобройните му детски книги са с подчертана склонност към хумора. Превежда от руски език.

1978 г.
В София се открива заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.
Варшавският договор е договор за противопоставяне на НАТО, сключен на 14 май 1955 г. във Варшава между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия за срок от 20 г. С възможност да бъде продължен автоматично за още 10 г. През 1968 г. Албания излиза от него. Договорът престава да съществува в началото на 90-те г. на ХХ в.

1974 г.
Публикувано е приетото на 14 април постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет „За по-нататъшно усъвършенстване на ръководството на културния фронт“. Създава се Национален комплекс „Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация“.

1967 г.
В Карлови Вари, днешна Чехия, започва провеждането на конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май 1967 г. резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП.

1964 г.
В град Есен, ФРГ, във вила „Хюгел“ се открива изложбата „Произведения на изкуството в българските музеи и манастири“. Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души.
Вила “Хюгел” е стар дворец, принадлежащ на фамилия Круп. През ноември 1811 г. Фридрих Круп, потомък на стара немска търговска фамилия, основава в Есен фабрика за стомана, която прави матрици и сплави за монети. За няколко десетилетия благодарение на бързото разпростиране на железопътната мрежа в Европа и блестящото управление на сина на Фридрих Алфред малката фабрика се превръща в най-голямата стоманена компания в Европа. „Круп“ произвежда жп оси и пружини и изобретява първото наистина нечупливо жп колело. След четиригодишни тестове през 1897 г. „Круп“ заедно с Рудолф Дизел прави първия дизелов локомотив.

1962 г.
Приключва национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че главната опасност на „идеологическия фронт“ са опитите да се постави под съмнение правилността на линията на БКП и ръководната роля на партията в културата, които отварят вратата пред „буржоазното влияние“ и „идеологическата диверсия“.

1961 г.
История Излиза решение на Министерския съвет за създаване на Национален изчислителен център и за реорганизация на Математическия институт.

1956 г.

Владимир Топенчаров

Владимир Топенчаров

Владимир Топенчаров публикува във в. „Отечествен фронт“ нова статия „Поуки от поуката“. Тя има широк обществен отзвук, тъй като продължава да критикува култа към личността, водещ според автора до заместване на дисциплината в държавата и стопанството с „известни форми на командване и с бездушна изпълнителност“.

1946 г.
История Тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир.
Цар Борис III е син на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в гр. София. Получава веднага титлата княз Търновски. Брат му е княз Кирил Преславски, а негови сестри са княгините Евдокия и Надежда. Всички деца от фамилията получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. Официално е провъзгласен за престолонаследник на България при навършване на пълнолетие през 1912 г. Борис III е свидетел на провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. и въздигането й от Княжество в Царство. Бъдещият престолонаследник участва като офицер със специални поръчения в Балканската война 1912–1913 г. и в Междусъюзническата война 1913 г. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През октомври 1930 г. се жени за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство. То е от мъжки пол. Наричат го Симеон и също получава титлата княз Търновски. В дните 20–21 август 1943 г. заболява тежко и умира на 28 август 1943 г. На престола е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

1941 г.
История В София е подписана спогодбата „Клодиус-Попов“, с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се фиксират само задължения.
Централна Македония със Солун и Солунско, Кукушко, част от Гюмендженско, Леринско, Воденско и Берско, както и Катеринско са окупирани от Вермахта. В германската окупационна зона влизат още северният бряг на Бяло море, Атина, Пирея и островите Крит, Лемнос, Митилини, Хиос и др.
В хода на военните действия македонските българи посрещат германските и италианските войски като освободители от дългогодишния сръбски и гръцки гнет, тъй като те са разбили държавно-политическите структури на Югославия и Гърция.

1939 г.
История Родена е Лили Иванова Петрова – българска естрадна изпълнителка, „първата дама на българската естрада“. Завършва Техникума за медицински сестри във Варна (1959 г.) и известно време работи в болницата в Кубрат. Участва в художествена самодейност (до 1961 г.), след което е включена в програмите на Концертна дирекция в София. Първото й турне в чужбина е в Румъния, заедно с М. Кьосева и Емил Димитров, през 1962 г., а след успеха на второто й турне в Букурещ (1963 г.) е осъществен записът на първата й грамофонна плоча от румънската грамофонна фирма „Electrecord“. След 1966 г. получава много международни и български награди: на фестивала в Сопот (1966 г.), фестивала в Братислава (1966 г.), във Варшава (1967 г.), Световния фестивал на младежта и студентите в София (1968 г.), в Барселона (1968 г.), „Златна плоча“ от фестивала „MIDEM“ в Кан (1969 г.), Атина (1970 г.), Рио де Жанейро (1970 г.), Токио (1973 г.), фестивала „Виня дел Мар“ в Чили (1973 г.), Париж (1973 г.), Голяма награда на „Златният Орфей“ (1974 г.); печели радио- и телевизионни конкурси в България. Сътрудничи с оркестрите на З. Радоев, Ив. Пеев, Митко Щерев, „6 + 1“, „Маковете“, а след 1977 г. е успешен дуетът й с Ас. Гаргов, с когото издава два албума. Гастролира с концертни турнета в около 15 страни. В края на 80-те и началото на 90-те години продължава активната си творческа дейност, работи с Цветан Владовски (Чочо). Грамофонната фирма „Балкантон“ тиражира около 20 нейни албума. Има издадена книга за живота на певицата – „Нашата Лили“ от Н. Вълкова и М. Бончев, БНТ е осъществила няколко филма за известната изпълнителка – „Аз съм Лили“ (1974 г.) на Хачо Бояджиев и др. Носителка е на орден „Стара планина“ – Първа степен (1999 г.) и на званието „Почетен гражданин на Кубрат“ (2001 г.).

1935 г.
Роден е Димитър Петров Шойлев – български лекар, ортопед. Завършва медицина в София (1959 г.). Асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Медицински факултет (Варшава) (1962-1970 г.), където работи под ръководството на Адам Гуца. Във Варшава завършва специалност “Ортопедия и травматология” и защитава дисертация на тема “Стойността на костно-мускулната декортикация при лечението на псевдоартрозите на дългите кости” (1970 г.). Главен асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМИ, София (1971-1976 г.). Създател е (1976 г.) и първи ръководител на първата в България специализирана “Клиника по спортна травматология и ортопедия”, която ръководи до днес, превръщайки я във водещ хирургически център по проблеми на колянната хирургия, артроскопията, спортната травматология и проблемите, свързани с пренапрежението на опорно-двигателния апарат. Доцент е от 1977 г. Специализира колянна хирургия в Лион (Франция) при проф. Алберт Трия (1979-1982). Става доктор на медицинските науки през 1984 г. с дисертация на тема “Съвременни насоки и проблеми в клиниката и оперативното лечение на хроничната колянна нестабилност”. Професор е от 1986 г.

1919 г.
История В изпълнение на заповед на ген. Кретиен вътрешният министър Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда „малък“ земеделски конгрес от 26 до 29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.

1913 г.
Македоно-одринското опълчение е включено в състава на българската действаща армия.

1903 г.
История В с. Смилево приключва конгресът на Битолския революционен окръг с председател Дамян Груев. Взима се решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието.
След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов.
Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му.

1889 г.
Родена е Христина Василева Морфова – Лукаш – българска оперна певица (сопран), сестра на Ал. Морфов. Учи в Певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Работи като солистка в операта в Бърно. Дълго сътрудничество я свързва с пианистката Л. Прокопова. Първия си концерт изнася в Храдец Карлове, а дебютира на оперната сцена в “Продадена невеста” на Б. Сметана (“Марженка”). Специализира пеене в Париж при Иснардон (1910 г.). Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Л. Прокопова в различни градове до 1915 г. От 1915 г. гастролира в чужбина – Будапеща и Виена (1915 г.) и др. През 1917-1931 г. пее в Парижката народна опера, в Германия, Италия, Франция, Англия и др. От 1931 г. е на българската сцена и работи като преподавателка в Държавната музикална академия. След турнето си в СССР (1935 г.) е уволнена. Изиграва главните роли Аида, Дона Ана, Либуше, Милада (драматични), Астарта, Филина, Лакме и др. (колоратурни). Загива при автомобилна катастрофа.

1877 г.
История В Цариград е организирано събрание на Светия синод, което избира ловчанския митрополит Йосиф за екзарх с 10 гласа от общо 19 гласували. На 28 май 1877 г. новият екзарх получава берата си от великия везир, а на 2 юни 1877 г. е приет на аудиенция от султан Абдул Хамид ІІ.
Светското име на екзарх Йосиф І е Лазар Йовчев. Той е роден през 1840 г. в Калофер. Първоначално учи в родния си град, по-късно завършва френския католически лицей в Бебек, Цариград (1862 – 1864 г.), а след това следва литература и право в Сорбоната, Париж (1864 – 1870 г. ). След завръщането си в Цариград той става чиновник в Търговския съд, а през 1872 г. се замонашва и е назначен за секретар на Екзархията. През 1876 г. е ръкоположен за ловчански митрополит. Той е екзарх в продължение на 38 години. Успява да възстанови българската църковна и училищна мрежа в Македония и Одринска Тракия под османска власт. След избухването на Балканската война премества седалището на Екзархията в София. Умира на 20 юни 1915 г. в София.

1877 г.
Ръководството на БЦБО отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия.” Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов.
Българското централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин – пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател.

1877 г.
История Император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война, завършила през следващата година с подписването на Санстефанския мирен договор, който дава независимост на Румъния, Черна гора и Сърбия, както и автономия на създаденото след Берлинския конгрес Княжество България.
Александър II е руски император от 19 февруари 1855 г. Той е роден на 29 април 1818 г. от дин. Романови. Най-големият син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853 г.-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне.На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, поради което е наречен Цар Освободител. Александър II отменя също телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. Създава върховна разпоредителна комисия (1880 г.) начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и др. области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.). В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877 г.-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация „Народна воля“.

1856 г.
История Роден е Иван (Ян Вацлав) Мърквичка – български живописец и илюстратор. Роден е в с. Видим, Чехия. Следва в Прага и Мюнхен. През 1881 г. идва в България и учителства в Пловдив. Той един от създателите на Държавното рисувално училище в София (1896 г.) и негов пръв директор. Заедно с А. Митов създава и редактира сп. “Изкуство”. Той пръв започва да рисува картини от българския народен бит. Създава портрети на видни български културни и обществени дейци, илюстрира книги, рисува стенописи и икони. Умира на 16 април 1938 г.

1850 г.
Роден е Светослав Миларов – български писател и публицист. Миларов учи във Френски колеж и 2 години право в Загреб. Осъден е на смърт по процеса за убийството на министър Христо Белчев. Сътрудничи на вестниците “Македония” (Цариград), “Отечество” и “Независимост” (Букурещ), “Марица” (Пловдив) и други. Автор е на: “Спомени от цариградските тъмници” (1881 г.), “Падането на Цариград”, (драма, 1883 г.), очерци за църковната борба и за дейността на В. Е. Априлов, поемата “Небесният преврат” (недовършена).

Общо
Име
Исторически преглед на 24-ти април - Цар Борис III
Описание
На този ден през 1946 година тленните останки на Цар Борис III са изнесени от Рилския манастир.
Автор

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

*

*

Top