Дъщеря на цар Георги Тертер I

Съпруга на монголо-татарския принц, султан (1296-1299) и хан (1299-1301) Чака.

Чака е син и приемник на темник, беклярибек и хан Ногай (ок. 1230-1299).

Дъщеря на цар Георги Тертер I (1280-1292), сес­тра на цар Теодор Светослав (1301-1321).

През първата половина на 1285 г. дружини от улуса на Ногай провеждат дълбок рейд на юг из Из- точна Тракия и Македония, владени тогава от Визан­тия, и ги опустошават1. В историческата литература се поддържа, че нападението е насочено срещу Бъл­гария, цар Георги Тертер I проси милост от Ногай, признава се за негов васал, а като гаранция за лоял­ността си изпраща за заложник своя син и съвладател Теодор Светослав и отдава дъщеря си за жена на Чака, наследника на монголо-татарския вожд.

Един бърз рейд през българската територия, чиято цел съвсем явно е била разграбването на Из- точна Тракия и на части от Македония, при това с неблагополучен край – нападателите са разгромени от управителя на Месемврия (Несебър) Убертопул, не може да бъде повод за подобно политическо кру­шение. Срещу поданиците на Ногай воюват само ромеи, което показва против кого е било насочено нахлуването. Ето защо рейдът не може да бъде до­казателство за слабост на трета страна – България. По-логично изглежда нашествието да е било инспирация на Търновград, тъй като на нападателите се осигурява проходен коридор през българските зе­ми. Съответно отпада необходимостта цар Георги Тертер I да засвидетелства верноподаничество пред монГоло-татарския повелител. Не за умилостивя- ване на Ногай и в знак на подчинение българският владетел омъжва дъщеря си за принц Чака – бракът най-вероятно скрепява сътрудничеството им. Той може да е бил сключен още в началото на управле­нието на цар Георги Тертер I за установяване на съ­юзнически отношения и за предотвратяване на об­вързване на Ногай с конкуретни на монголо-татари- те и на България политически лица – Ивайло, Йоан Асен III и др. Не е изключено обаче принцесата да се озовава сред монголо-татарите и по-късно – като пленница по събитията през 1292 г., когато баща й абдикира.

Около 1296 г. Ногай се провъзгласява за суве­ренен владетел на самостоятелна формация с титла „хан“, независим от Златната орда, а Чака обявява за султан и свой съуправител. Вероятно това е поводът да му обяви война титулярният златноордински гос­подар Токту (1290-1313). Разгромен и пленен в ре­шително сражение през есента на 1299 г., Ногай уми­ра от тежка рана, преди да бъде предаден на непри­миримия му враг. В качеството на негов приемник и нов хан на улуса Чака продължава борбата, ала в крайна сметка търпи катастрофално поражение и е принуден да търси спасение. По внушение на шурея му Теодор Светослав той и сетните им привържени­ци се насочват към България.

Според Георги Пахимер (1242 – ок. 1310) Теодор Светослав „за малко остана спокоен и когато реши, че е много по-близък на българите от Чака… нахвър­ля се върху зетя си и като го нападна коварно, пре­даде го на сигурни стражи“1. Египетският историк Ан-Нувайри (неизв. – 1332) пък пише: „Арестувал Чака и го затворил в замъка Тутуа (Търново), дето скоро след това в 700 г. от хеджра го умъртвил“. Владимир Пенчев основателно приема, че пребива­ването на Чака в България продължава не повече от месец-два през лятото на 1301 г.

Как преживява всички тези превратности съпру­гата на Чака, може само да се предполага. Вероятно, след като остава вдовица, е изпратена в манастир.

Няма данни за деца от брака й с монголо-татарския първенец.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top