Съпруга на цар Иван Срацимир (1356— 1396/1397)
Влахиня. Дъщеря на влашкия воевода Николае Александру Басараб (1352-1364). Сключването на брака й се отнася към периода 1352-1355/1356 г.
По инициатива и поръка на царица Анна между 1 септември 1359 г. и 31 август 1360 г. е съставен т.нар. Бдински сборник, включващ жития на 5 жени светици и мъченици, както и описание на светите места в Йерусалим. За това информира следната приписка на л. 242 от ръкописа: „С изволението на Отца и изпълнението на Сина и съдействието на Светия дух в дните на благоверния, превисокия и самодържавния наш цар на българи и гърци Иван Срацимир благородната и светородна царица Анна се погрижи и по повеля на царството й биде написана тази книга, наречена събор- ник на светите преподобни и страстотърпими жени. Нека бъдат за господина царя, царицата и техните чада за утвърждаване на тяхното царство, за здраве на тялото и за спасение на душата. Тя биде написана в града Бдин в годината 6868 (1 септември 1359 г. – 31 август 1360 г. – бел. авт) Слава на нашия бог навеки, амин“. Бдинският сборник е уникален, защото е единственият подобен свод, съдържащ жития само на жени светици и мъченици.
През пролетта на 1365 г. унгарският крал Лайош I (1342-1382) поставя ултиматум на цар Иван Срацимир да се признае за негов васал. След получения категоричен отказ през май-юни той нахлува в пределите на Видинското царство с „огромна войска“, смазва героичната съпротива на значително по-малобройните му бранители, овладява го и го присъединява към своята държава, администрирайки го като банство, а плененото царско семейство заточава в крепостта Хумник (дн. развалини край с. Босилево, Хърватия). Цар Иван Александър предприема спешни ходове, за да освободи областта и нейните господари. След различни политически комбинации, военни операции и перипетии крал Лайош I се съгласява да сложи край на сагата: „Ние – пише той на бана на България Петер Химфи на 29 август 1369 г. – решихме чрез поръчителството на Блайку войвода и Добротица да освободим царя на Видин и да му възвърнем земята, при условие че същият цар ни изпрати в залог тук двете си дъщери“. Цар Иван Срацимир и царица Анна се завръщат във Видин най-вероятно през есента на 1369 г. и продължават да управляват, но вече като унгарски васали.
Към края на 1396 и в началото на 1397 г. османските нашественици превземат Видин и цялата област. Цар Иван Срацимир е пленен и отведен в столицата им Бруса, където вероятно остава до края на дните си в затвор. Съдбата на съпругата му остава загадка.
Децата на царица Анна от цар Иван Срацимир са Константин, Доротея (Дорослава) и неизвестна по име дъщеря.
Изображение на царица Анна присъства върху един тип медни монети редом с изображението на цар Иван Срацимир – тя е с тривърха корона, дивитисион (пурпурна багреница) и лорос (златотъкан дълъг пояс, с който се препасва владетелската дреха), в лявата си ръка държи може би кръст.