царица Ирина

Съпруга на цар Йоан Асен III (1279) Гъркиня. Най-възрастната дъщеря на византий­ския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282). Омъжена за Йоан Асен III през 1278 г. с оглед на плано­вете на василевса да отстрани царица Мария (1269-1279) и цар Ивайло (1278-1279) и да наложи сина на цар Ми­цо (1256-1257) и внук на цар Иван Асен II (1218-1241) на българския престол като свой предан поставеник.

Йоан Асен III се явява в България с голяма ро- мейска войска, командвана от пълководеца Михаил Глава Тарханиот (неизв. – след 1306). В началото на 1279 г. търновградската знат отваря вратите на престолнината пред нашествениците. Почти веднага Йо­ан Асен III и пристигналата малко след него в столи­цата Ирина са коронясани.

Положението на натрапената царска двойка в Търновград е несигурно, тъй като против тях почти веднага започват да заговорничат столичните боляри, обединени около великия воевода деспот Георги Тертер I (неизв. – ок. 1310). В Константино­пол подозират, че главнокомандващият не е лоялен към натрапения владетел и отдават това на неудър­жимото му влечение към властта. Такова вероятно не липсва на амбициозния деспот, а подплатено с антивизантийската му ориентация, привлича немал­ко поддръжници. Защото, приемайки ромейския поставеник, столичната аристокрация допуска вре­менен компромис заради имперската войска, която го придружава. След оттеглянето й търновградските боляри демонстрират истинското си отношение към Йоан Асен III.

Междувременно Ивайло изтласква монголо-та- тарите отвъд Дунав, попълва войските си и се насоч­ва към престолнината. Византия изпраща в помощ на Йоан Асен III последователно две армии, но те биват разгромени. Ивайло се подготвя за разплата с неверните столични велможи.

Йоан Асен III не доказва, че заслужава короната. Болярите, допуснали възцаряването му, съвсем ско­ро установяват, че е мекушав и инертен: „Като раз­брал твърде голямата простота и недалновидност на Асен“, съобщава хронистът Никифор Григора (1295— 1360), Георги Тертер I за кратко време привлича към себе си „цялата войска и мнозина от знатните“.

Доколко обективна е такава характеристика на Йоан Асен III, не може да се прецени. Несъмнено е, че той не съумява да овладее положението в Тър­новград след оттеглянето на ромейската войска и да се справи с Ивайло. Чувствайки явната неприязън и засилващите се настроения срещу себе си, притеснен от изолацията, на която е подложен и безсилен да стори нещо съществено като противодействие, вну­кът на цар Иван Асен II избира да се погрижи овре­ме поне за живота си: „Асен – информира главният осведомител за епохата Георги Пахимер (1242 – ок. 1310) – съзираше бунта и се боеше да не го изпрева­рят с извършване на злото, та да не може да избегне опасността. Затова той замисли да устрои бягството си под благовиден предлог и с печалба. И му се удаде да сполучи“. През една нощ той, царицата и некол­цина верни техни приближени напускат Търновград с много скъпоценности от царската съкровищница, скрити под дрехите им. „Те се престорили – разправя Г. Пахимер – на хора, които излизат извън града, за да си отдъхнат и отпочинат, но веднага с най-голя­ма бързина избягали към великия град. Най-напред влезли в Месемврия с царска пищност и разкош, за да не бъдат открити като бегълци. Така те се отпра­вили с кораб от морето към Константинопол“.

Все според Г. Пахимер Йоан Асен III държи властта над българите „малко време“, „те веднага се разбунтуваха“. Поради тази темпорална неопре­деленост абдикацията на византийския поставеник се датира различно. Все пак хронистът поддържа, че Йоан Асен III и Ирина побягват през същата годи­на, в която Ивайло двукратно разгромява ромейски войски – на 17 юли и на 15 август 1279 г. Тъй ка­то си служи с византийското летоброене, по което годината завършва на 31 август, очевидно Г. Пахи­мер внушава, че бягството е предприето в интервала 15-31 август 1279 г.

Император Михаил VIII Палеолог посреща с бу­рен гняв бягството на Йоан Асен III и Ирина и дъл­го време отказва да ги приеме. „Той – свидетелства Г. Пахимер – приписваше всичко на техния страх и малодушие, с които провалиха за кратко време ре­зултатите на толкова труд и военни кампании. Но тъй като останалото не можеше да се поправи, бе им позволено да влязат в Константинопол и да се пред­ставят на императора“.

Предполага се, че на първо време несполучилата царска двойка се завръща във владенията си в областта Троада. Вероятно наскоро след смъртта на император Михаил VIII Палеолог (11 декември 1282) и интронизирането на Мрининия брат Андроник II Палеолог (1282-1328) те се преместват в Константи­нопол. В изпълнение на договореностите от пролет­та на 1278 г. Йоан Асен III е прогласен за деспот, а съпругата му – за деспина.

Към 1302 г. Ирина остава вдовица. През пролетта на 1304 г. император Андроник II Пале­олог прибягва до нейните услуги и я изпраща в Кизик при вожда на каталанските наемници Ро- же дьо Флор (неизв. – 1305), неин зет от 1303 г., за да го убеди да поведе незабавно военни действия против настъпващите турци. Следва поход на Роже дьо Флор в Мала Азия. Дружините му нанасят сериозни удари на няколко техни орди, с което по­ложението на източния фронт временно се стаби­лизира.

Към средата на 1308 г. Беренгарий д’Естенца, во­дач на наемници рицари и алмогавари (каталани и арагонци на византийска служба), разкрива на им­ператор Андроник II Палеолог „страшни работи“ за сестра му Ирина: „Той съобщаваше – известява Г. Пахимер – че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу импе­ратора по причина на стария си гняв заради кесаря (Роже дьо Флор, убит на 4 април 1305 г. в Адрианопол от наемници алани по заповед на сина на василевса, съимператора Михаил IX Палеологбел. авт). Когато императорът узна това, той разследва и научи отчас­ти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-основно.

Царица Ирина и цар Йоан Асен III имат се­дем деца: Михаил, Андроник, Исаак, Мануил, Кон­стантин, Теодора и Мария, омъжена за Роже дьо Флор.

Web developer и автор на статии. Хобито ми е Българска история и фотография.

Подобни публикации

*

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top