Съпруга на цар Мицо (1256-1257)
Дъщеря на цар Иван Асен II (1218-1241) от брака му с царица Ирина Комнина. Родена е между 1238 и 1241 г. Баща й умира, когато е съвсем невръстна, а майка й е отстранена от двореца и дори може би от България. Властта се поема от регентство, в което водещата фигура е боляринът Мицо. За да укрепи позициите си, той се домогва до брак с малолетната принцеса, която всъщност отглежда и възпитава.
През 1256 г. Мицо оглавява контрапреврата сре- щу узурпатора Калиман (неизв. – 1256) и се провъзгласява за български държавен глава. Против него почти веднага се формира силна опозиционна групировка и той е принуден още през 1257 г. да се оттегли в родовите си владения в Източна България около Велики Преслав и Овеч (Провадия). Съпротивата, която оказва оттам на новия първенец в Търновград – цар Константин Тих Асен (1257-1277), продължава докъм 1261 г. Притискан систематично, изтласкан от почти всичките му владения и лишен от перспектива, Мицо и Мария предават на ромейския император Михаил VIII Палеолог (съуправител 1259-1261, василевс 1261-1282) последното останало им убежище – силния пристанищен град крепост Месемврия (Несебър) с неговия хинтерланд – и емигрират във Византия. Василевсът ги дарява с пожизнени владения в областта Троада около р. Скамандър в Мала Азия и обещава да омъжи своя дъщеря за техния първороден син.
Мария и Мицо имат две деца – бъдещия български цар Йоан Асен III (1279) и дъщеря Кира-Мария.