Владетелите на България Владетелите на България и техните царици

Формирана на 1 януари 1904 г. Към 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Щаб в гр. Пещера

Управление на Началника на Инженерни войски.Формирано на 4-ти януари 1904 г. Щаб в София

Знамето на четата на генерал Иван Цончев е изработено през 1895 г. и последователно е знаме на няколко чети.

През първата половина на 1903 г. излизат подобреният Правилник за въстаническите чети и Въстаническият дисциплинарен устав.

Въстанието в с. Вехчани е обявено на 2 август. Стружката чета трябвало да се съедини с въстаниците от Охридско.

В навечерието на въстанието Петър Горов повежда своята “смъртна дружина” към местността “Божеме”, Заберновско землище.

Знамето е изработено от охридските учителки Поликсена Мосинова, Василка Рамзова, Клия Самарджиева и Костадинка Бояджиева.

На 9 септември 1885 г., само 3 дни след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, в Петропавловската семинария при Горна Оряховица пристига вестта, че учениците от Габровската гимназия са съставили доброволческа чета.

Айтоският партизански отряд от доброволци в защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, се формира заедно със Сливенския и Ямболския доброволчески отряди, между 10 и 15 септември 1885 г.

След решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. българите, населяващи Беломорието, Одринска Тракия и Македония, остават в състава на Османската империя.