Съпруга на цар Константин Тих Асен (1257-1277)
Гъркиня. Родена от брачното съжителство на никейския император Теодор II Ласкарис (1254-1258) и Елена, дъщерята на цар Иван Асен II (1218-1241).
Бракът на Ирина с българския владетел, който желаел да се свърже с династията на възстановителите на българския суверенитет от 1186 г. и чрез това родство да легитимира своите претенции към престола, се датира в 1258 г.
Ирина става заклет враг на своя вуйчо император Михаил VIII Палеолог (съуправител 1259-1261, василевс 1261-1282), който през декември 1261 г. отнема короната и зрението на осемгодишния й брат Йоан IV Ласкарис (1258-1261) и повелява той да бъде заточен в крепостта Дакивица (област Витиния, Мала Азия), след което се провъзгласява за василевс. Тя непрестанно настройва съпруга си против вероломния узурпатор на братовия й трон и го подтиква към настъпателна антиромейска политика и активни военни действия против Византия, от които обаче България не придобива някакви съществени ползи: „Българската царица Ирина – пише Васил Златарски – като се научила за ослепяването на своя брат Ивана IV Ласкарис, не преставала да подканя мъжа си да отмъсти за нейния брат, което, както изглежда, било известно в Цариград, гдето било решено да се отвръща с същата омраза“.
Царица Ирина умира през 1268 г. Няма сведения за деца от брака й с цар Константин Тих Асен. Изображенията им – нейното и на съпруга й, от 1258-1259 г. са запазени в притвора (преддверието) на църквата в Бояна.
Владетелите на България Владетелите на България и техните царици