Владетелите на България Владетелите на България и техните царици
Съпруга на цар Йоан Асен III (1279) Гъркиня. Най-възрастната дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282). Омъжена за Йоан Асен III през 1278 г. с оглед на плановете на василевса да отстрани царица Мария (1269-1279) и цар Ивайло (1278-1279) и да наложи сина на цар Мицо (1256-1257) и внук на цар Иван Асен II (1218-1241) на българския престол като свой предан поставеник.
Йоан Асен III се явява в България с голяма ро- мейска войска, командвана от пълководеца Михаил Глава Тарханиот (неизв. – след 1306). В началото на 1279 г. търновградската знат отваря вратите на престолнината пред нашествениците. Почти веднага Йоан Асен III и пристигналата малко след него в столицата Ирина са коронясани.
Положението на натрапената царска двойка в Търновград е несигурно, тъй като против тях почти веднага започват да заговорничат столичните боляри, обединени около великия воевода деспот Георги Тертер I (неизв. – ок. 1310). В Константинопол подозират, че главнокомандващият не е лоялен към натрапения владетел и отдават това на неудържимото му влечение към властта. Такова вероятно не липсва на амбициозния деспот, а подплатено с антивизантийската му ориентация, привлича немалко поддръжници. Защото, приемайки ромейския поставеник, столичната аристокрация допуска временен компромис заради имперската войска, която го придружава. След оттеглянето й търновградските боляри демонстрират истинското си отношение към Йоан Асен III.
Междувременно Ивайло изтласква монголо-та- тарите отвъд Дунав, попълва войските си и се насочва към престолнината. Византия изпраща в помощ на Йоан Асен III последователно две армии, но те биват разгромени. Ивайло се подготвя за разплата с неверните столични велможи.
Йоан Асен III не доказва, че заслужава короната. Болярите, допуснали възцаряването му, съвсем скоро установяват, че е мекушав и инертен: „Като разбрал твърде голямата простота и недалновидност на Асен“, съобщава хронистът Никифор Григора (1295— 1360), Георги Тертер I за кратко време привлича към себе си „цялата войска и мнозина от знатните“.
Доколко обективна е такава характеристика на Йоан Асен III, не може да се прецени. Несъмнено е, че той не съумява да овладее положението в Търновград след оттеглянето на ромейската войска и да се справи с Ивайло. Чувствайки явната неприязън и засилващите се настроения срещу себе си, притеснен от изолацията, на която е подложен и безсилен да стори нещо съществено като противодействие, внукът на цар Иван Асен II избира да се погрижи овреме поне за живота си: „Асен – информира главният осведомител за епохата Георги Пахимер (1242 – ок. 1310) – съзираше бунта и се боеше да не го изпреварят с извършване на злото, та да не може да избегне опасността. Затова той замисли да устрои бягството си под благовиден предлог и с печалба. И му се удаде да сполучи“. През една нощ той, царицата и неколцина верни техни приближени напускат Търновград с много скъпоценности от царската съкровищница, скрити под дрехите им. „Те се престорили – разправя Г. Пахимер – на хора, които излизат извън града, за да си отдъхнат и отпочинат, но веднага с най-голяма бързина избягали към великия град. Най-напред влезли в Месемврия с царска пищност и разкош, за да не бъдат открити като бегълци. Така те се отправили с кораб от морето към Константинопол“.
Все според Г. Пахимер Йоан Асен III държи властта над българите „малко време“, „те веднага се разбунтуваха“. Поради тази темпорална неопределеност абдикацията на византийския поставеник се датира различно. Все пак хронистът поддържа, че Йоан Асен III и Ирина побягват през същата година, в която Ивайло двукратно разгромява ромейски войски – на 17 юли и на 15 август 1279 г. Тъй като си служи с византийското летоброене, по което годината завършва на 31 август, очевидно Г. Пахимер внушава, че бягството е предприето в интервала 15-31 август 1279 г.
Император Михаил VIII Палеолог посреща с бурен гняв бягството на Йоан Асен III и Ирина и дълго време отказва да ги приеме. „Той – свидетелства Г. Пахимер – приписваше всичко на техния страх и малодушие, с които провалиха за кратко време резултатите на толкова труд и военни кампании. Но тъй като останалото не можеше да се поправи, бе им позволено да влязат в Константинопол и да се представят на императора“.
Предполага се, че на първо време несполучилата царска двойка се завръща във владенията си в областта Троада. Вероятно наскоро след смъртта на император Михаил VIII Палеолог (11 декември 1282) и интронизирането на Мрининия брат Андроник II Палеолог (1282-1328) те се преместват в Константинопол. В изпълнение на договореностите от пролетта на 1278 г. Йоан Асен III е прогласен за деспот, а съпругата му – за деспина.
Към 1302 г. Ирина остава вдовица. През пролетта на 1304 г. император Андроник II Палеолог прибягва до нейните услуги и я изпраща в Кизик при вожда на каталанските наемници Ро- же дьо Флор (неизв. – 1305), неин зет от 1303 г., за да го убеди да поведе незабавно военни действия против настъпващите турци. Следва поход на Роже дьо Флор в Мала Азия. Дружините му нанасят сериозни удари на няколко техни орди, с което положението на източния фронт временно се стабилизира.
Към средата на 1308 г. Беренгарий д’Естенца, водач на наемници рицари и алмогавари (каталани и арагонци на византийска служба), разкрива на император Андроник II Палеолог „страшни работи“ за сестра му Ирина: „Той съобщаваше – известява Г. Пахимер – че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради кесаря (Роже дьо Флор, убит на 4 април 1305 г. в Адрианопол от наемници алани по заповед на сина на василевса, съимператора Михаил IX Палеолог – бел. авт). Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-основно.
Царица Ирина и цар Йоан Асен III имат седем деца: Михаил, Андроник, Исаак, Мануил, Константин, Теодора и Мария, омъжена за Роже дьо Флор.
