53-ти пехотен резервен полк е сформиран в Кюстендил на 17 септември 1915 г.в навечерието на влизането на България в Първата световна война.
Голяма част от войниците и подофицерите са по произход от западните покрайнини и най-вече от Босилеградско. На 30 септември 1915 г. е разположен на границата със Сърбия в района на село Клисура. На 1 октомври 1915 г. получава заповед да премине границата в направление Царево село /сега Делчево, Македония/. Първите боеве на 53-ти пехотен полк са в района на Голак, Калиманско поле и Злетовска река.
На 11 октомври 1915 г. 53-ти пехотен полк е включен в състава на Обходната колона, която преминава река Пчиня и форсира Вардар, за да настъпи от север срещу Велес, където яростно се защищават сърбите. На 16 и 17 октомври 1915 г. 53-ти пехотен полк води тежки сражения в района на село Хърлевци, Велешко, кота 650 и село Горно Оризари.
В периода от 20 до 30 октомври 1915 г. 53-ти пехотен полк води тежки сражения срещу французите в района на селата Виничани, Долно Чичово, Водовърт, Подлез, Владилово, Горно Чичово, Кърнино, Попадия, позицията Клепа и устието на Брегалница.
От 1 до 8 ноември 1915 г. 53-ти, 49-ти, 22-ри пехотни полкове и 3 пехотен Македонски полк воюват срещу французите при село Кошовица, Кара–Су и манастира „Св. Архангел” над Горно Чичево.
В края на ноември 1915 г. съглашенците са изтласкани на територията на Гърция и 53-ти пехотен полк заема позиции в долината на Вардар. През зимата на 1916 г. е изтеглен за почивка и допълване в България.
От 26 април 1916 г. 53-ти пехотен полк е разположен на позиции по върховете на Беласица, Конгура, Равна, Кале-Баир.
През лятото на 1916 г. 53-ти пехотен полк охранява южните склонове на Беласица край Бутковското и Дойранското езеро, селата Бурсук, Чалъ Махале, Мандраджик, Горни и Долни Бахтияр, Горни и Долни Мантар.
През август 1916 г. 53 пехотен полк води сражения с французите в района на Горни и Долни Порой и връх Конгура и с англичаните при Баракли Джумая Долна Джумая – сега Ираклия / по направлението Демир-Хисар – Серес.
На 28 август 1916 г. 53-ти пехотен полк е предислоциран от позицията на височините при Демир-Хисарските бани по посока на границата с Румъния.
На 5 септември 1916 г. полкът влиза в бой с румънци, сърби и руснаци при Добрич.
На 13 и 14 септември 1916 г. 53-ти пехотен полк води бой с руски части при село Деведжикьой /сега село Добрин/. В боевете срещу 19-та пехотна румънска дивизия и 3-та конна руска дивизия, българските части дават 593 убити и 2 803 ранени. В тези сражения загива и командира на 19-ти пехотен Шуменски полк полковник Дяков.
Полкът воюва при Бабадаг и Тулча и на десния бряг на Св. Георгиевския Дунавски ръкав.
През февруари 1917 г. 53-ти пехотен полк заема позиции на устието на река Бузау и по протежението на десния бряг на река Серет, Максиненското блато и манастира „Св. Матей Бесарабски”.
От 23 до 28 юли 1917 г. 53-ти пехотен полк води тежки сражения с настъпващите руснаци. Под непрекъснат барабанен огън от руската артилерия и атаки от въздуха, българите удържат позицията си по бреговете на Серет. Десетките загинали са погребани в общи гробници в село Питулаци, на брега на река Бузау.
От август до декември 1917 г. 53-ти пехотен полк не позиции край село Голянка.
На 25 декември 1917 г. полкът е сменен от 415 пехотен германски полк, който заема позициите при Серет. Българските войници през Темишвар са изпратени на Южния фронт.
53-ти пехотен полк заема позиции в района на Завоя на река Черна – кота 1050, Маковската височина, село Маково, Васковата височина / в памет на капитан Васков, дружинен командир от 54 пехотен полк, загинал през 1917 г./, Щабна височина, Български дол.
На 26 юни 1918 г. полкът води тежки сражения с настъпващите французи.
53-ти пехотен полк остава на позиция в Завоя на река Черна до края на войната.
Любими командири: Полковник Станев – командир на полка на Македонския фронт, полковник Ламбринов – командир на полка на Македонския, добруджанския и Серетския фронт, Поручик Асен Ганчев…
Източник: Български бойни знамена