царица Кераца Мария (Макария)

Съпруга на византийския император Андроник IV Палеолог (1377-1379)

Дъщеря на цар Иван Александър (1331-1371) от втория му брак. Родена през 1348 г.

През 1355 г. пред заплахата от османско нахлу­ване България и Византия сключват договор, който е скрепен с женитбата на Кераца Мария и Андроник IV Палеолог, син и съвладетел на император Йоан V Палеолог (1341—1376;1379—1391) – според издадения от Синода на Константинополската патриаршия матримониален (брачен) акт тя е „от полза на хрис­тияните, ромеи и българи, и във вреда на безбож­ниците, османците“. През пролетта на следваща­та година принцесата пристига в Константинопол. Там споделя бурния живот на съпруга си, изпълнен с превратности. След несполучлив опит за преврат през май 1373 г., лишаване от престолонаследниче- ски права и увредено с горещ оцет зрение Андроник IV Палеолог и семейството му са заточени на остров Лемнос (12 септември 1373 – началото на 1374), по­сле хвърлени в най-злокобния константинополски затвор – кулата Анема. Там Кераца Мария се грижи за полуослепения си съпруг и дете. Метежният им­ператорски син се възползва от преместването им в манастира Кавлеас. Той влиза в преговори с генуезците, които се съгласяват да го подпомогнат в за­мяна на отстъпването на остров Тенедос. „Вероятно поради възможността да се придвижва за разлика от слепия си съпруг, допуска Георги Н. Николов, Кераца Мария посредничила за подготовката на заговора и пренесла от Пера, генуезката колония в Константинопол, необходимия лек за изцеление на ослепените“. С решителната помощ и организация от страна на генуезците Андроник IV Палеолог, съ­пругата и синът му бягат от пленничеството и на­мират убежище в Пера, а на 12 август 1376 г. е из­вършен преврат, подкрепен и от сънародниците на Кераца Мария²¹⁰. Макар да бива коронясан чак на 18 октомври 1377 г., реално Андроник IV Палеолог заема имперския престол три години. През този пе­риод ролята на Кераца Мария нараства чувствител­но – именно тя управлява империята в отсъствието на впусналия се през пролетта на 1377 г. във воен­на експедиция заедно с Мурад I в Азия свой съпруг. Поредната главоломна промяна в живота на Кераца Мария настъпва през 1379 г. – на 1 юли Андроник IV Палеолог е детрониран от своя баща с решителното участие на османците и венецианците и отново за­точен със семейството си. През пролетта на 1381 г. той привидно се помирява с императора и получава във владение обширен апанаж на европейския бряг на Мраморно море, включващ градовете крепости Панид, Редесто, Хераклея, Силимврия, в който нас­коро умира (28 юни 1385), без да е преставал да крои планове за реставрация на имперския трон.

Изглежда, че немного след неговата кончина вдовстващата Кераца Мария приема монашество под името Макария. Ала тя не се затваря зад мана­стирските стени – напротив, подпомага енергично сина си Йоан VII Палеолог (роден ок. 1370 г.) в на­чинанията му да се домогне до върховната власт във Византия.

Когато Йоан VII Палеолог действително сяда на престола на империята на 14 април 1390 г., про­гонвайки оттам дядо си Йоан V Палеолог, неговата майка е във Венеция. С кораб, осигурен й от сената на републиката на св. Марк, Кераца Мария присти­га в Константинопол. Не може да се определи дали тя заварва сина си на престола – детрониран е на 17 септември. Знае се само, че двамата са заточени в Си­лимврия.

През 1399 г. Йоан VII Палеолог заема трона ве­че законно. Според един църковен документ майка му своевременно била отпътувала от Силимврия за Константинопол. Последната вест за българката ро- мейска императрица е от 1402 г.

Освен Йоан VII Палеолог (император 1390,1399— 1404) Кераца Мария ражда от Андроник IV Палеолог и две дъщери, чиито имена не са известни. Изобра­зена е в миниатюра от Лондонското Четвероеванге- лие (1355-1356) още преди женитбата с Андроник IV Палеолог. Изображението представя по думите на Людмила Живкова „една чувствителна девойка, на­дарена с богат съсредоточен вътрешен живот, един преждевременно узрял интелект, затворен в собстве­ния си вътрешен мир“.