царица Ирина (Ксения)

Втора съпруга на цар Иван Асен II (1218-1241)

Царица Ирина (Ксения) е изключително красива гъркиня.

Дъщеря на деспота на Епир Теодор Дука Ангел Комнин (1215-1230).

През 1230 г. Ирина е в придружаващата баща й свита, когато той нахлува в България. Пленена е от бъл­гарската войска при разгрома на агресорите на 9 март в местността Клокотница и отведена в Търновград.

След смъртта на царица Анна-Мария (1221-1238) в началото на 1238 г. цар Иван Асен II се увлича по Ирина. Хронистът Георги Акрополит (1217-1282) свидетелства, че българският владетел я обичал „не по-малко, отколкото Антоний – Клеопатра“. Наско­ро двамата встъпват в брак въпреки траура и роднин- ството помежду им: „След като загуби съпругата си, за която споменах вече в разказа, че е от Унгария – пише Г. Акрополит, – Иван Асен се ожени за дъщерята на Теодор Ангел Ирина, красива и стройна, като прене­брегна родството си с чичо й, който беше женен за дъ­щеря му“. В специализираната литература господства мнението, че поради степента на родство Българската православна църква не одобрява и не благославя тази женитба и не признава царската титла на младоженката. Това не помрачава щастието на влюбената вла­детелска двойка. От брака си с българския владетел царица Ирина Комнина ражда бъдещия цар Михаил Асен (1246-1256), Мария и Анна-Теодора.

Ала щастливите дни са отмерени скъпернически – цар Иван Асен II умира през юни 1241 г. И про­блемите главоломно връхлитат двореца.

За цар е избран Калиман Асен – първородният син от царица Анна-Мария. Тъй като той е само се­демгодишен, вместо него управлява регентство. Ед­но от първите дела на регентите е отстраняването на вдовстващата царица от двореца, чрез което тя е раз­делена от също така невръстния й син Михаил Асен.

В края на август-началото на септември 1246 г. малолетният цар Калиман Асен умира. Информация за тази преждевременна смърт предоставя хрони­ката на Г. Акрополит, тогава логотет на никейския император Йоан III Дука Батаци (1222-1254), когото той съпровожда в похода му към югозападните бъл­гарски земи. Той пише: „Както някои казваха, това станало с него вследствие на естествена болест, но според други той починал от отровно питие, което му приготвили противниците тайно“. Същото пов­таря след около 36 години и Теодор Скутариот (вто­рата половина на XIII в.), приближен на император Теодор II Ласкарис (1254-1258).

Първоизточникът на данните за смъртта на цар Ка­лиман Асен е „писмено съобщение, изпратено от упра­вителя на Ахридос“. В него се твърдяло, че българският владетел „умрял“, което има само един смисъл – почи­нал. Явно подозрението, че царят е отровен от проти­вниците му, възниква впоследствие при коментарите между самите ромеи като едно възможно обяснение на преждевременната му кончина. Името на царица Ирина Комнина не е споменато, което показва, че даже в не­формалното общуване тя не е била свързвана с предиз­викването на смъртта на българския владетел.

Подозренията, че царица Ирина Комнина ус­тройва отравянето на цар Калиман Асен, се основа­ват най-вече на последвалото поставяне на трона на нейния син Михаил Асен (1246-1256). Но кой друг да получи короната? През 1246 г. той е единственият жив мъжки потомък на цар Иван Асен II, макар и само на 5-8-годишна възраст.

Хронистите уверяват, че властта му е била възло­жена естествено и безпрепятствено. Това означава, че против него и срещу царица Ирина Комнина не е била организирана съпротива на опозиционна групировка, което означава, че за никого естественият житейски край на предишния цар не е бил под въпрос.

Редно е също „демоничната отровителка“ да е най-облагодетелствана от своето деяние. Ала как­то разкрива Иван Лазаров, по време на смъртта на цар Калиман Асен царица Ирина Комнина не е би­ла в Търновград: тя не присъства на преговорите и сключването на мирния договор между България и Никейската империя през ноември 1246 г., през следващия месец е в Солун. Изследователят поддър­жа, че вдовицата на Иван Асен II не само не е била признавана за българска господарка, по-специално от Църквата, но наскоро след смъртта на царствения й съпруг през 1241 г. е била отстранена от престол- нината и от държавата и не е влизала в състава на регентството на своя син. „Ирина, обобщава той, не е допусната до управлението на държавата .

Възможно ли е прокудена от България и разлъ­чена от невръстното й дете жена да организира отра­вянето на българския цар Калиман Асен, без да полу­чи и най-нормалната привилегия поне да пребивава край своя син Михаил Асен, вече държавен глава? Въ­просът е повече от риторичен. Ето защо не може да приемем сериозно бележки като следната: „В дългия списък на жертвите от дворцовите комплоти тряб­ва да прибавим и името на Коломан (Калиман) Асен, който бил премахнат от мащехата си Ирина – така тя разчистила пред собствения си син (Михаил Асен) пътя към царския престол .

От Синодика на БПЦ научаваме, че по някое време бившата царица се покалугерява под името Ксения, но кога и къде – остава неизвестно.

Запазено е стихотворение от неизвестен епирски поет от първата половина на XIII в., живял може би в българския двор по времето на цар Иван Асен II, който славослови идолопоклоннически царица Ири­на Комнина:

Ти, сияеща царице, дом на прелести безбройни, ти, венец от лунни багри, ти, на слънцето потомка,

засияла като фосфор, спри до брачното си ложе! Нямаш нужда от украси и заместващи ги средства. По природа си красива, имаш кипреща се прелест, като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата.

Както слънцето възхожда над земята, тъй да свети

царствената ни потомка със съпруга си преславен! Не залязвайте навеки и навеки тъй блестете ти, царю красив Асене, ти, владетелко Ирино!

Изображение на царица Ирина Комнина и на сина й цар Михаил Асен е съхранено в църквата „Св. Архан­гел Михаил“ в гр. Костур (дн. Кастория, Гърция).