41-ви пехотен Бургаски полк

Формиран е през септември 1912 г. в Бургас от състава на 24-ти пехотен Черноморски и 11-и пехотен Сливенски полкове.
За пръв командир на полка е назначен подполковник Стоян Филипов. В навечерието на Балканската война четирите пехотни дружини и 41 картечна рота са дислоцирани в село Хасан Бегли край българо-турската граница.
Личният състав включва 4879 души, от които 48 офицери, 2 чиновници и 4 829 подофицери и войници.
Въоръжението на полка включва 4005 пушки и карабини и 4 тежки картечници. Обозът на – 193 каруци/ 54 обикновени и 139 товарни/ и 396 коня.
Участва в Балканската война в състава на 2-ра пехотна бригада на 3- та пехотна Балканска дивизия с командир генерал-майор Иван Сарафов..

Балканската война 1912 – 1913 г.

На 8 октомври 1912 г. полкът води тежки боеве за височината Бос тепе /Лозенградско/.
На 9 и 10 октомври 1912 г. дружини от полка водят боеве срещу турците в района на село Кайпа, Одринско. В боевете се отличава командирът на 5-та рота от 41-ви пехотен полк подпоручик Йордан Йовков.
На 12 октомври 1912 г. 41-ви пехотен Бургаски полк участва в атаката и превземането на Лозенград.
На 16, 17 и 18 октомври 1912 г. полкът воюва при Люлебургас.
На 4 и 5 ноември 1912 г. 41-ви пехотен Бургаски полк участва в атаката на Чаталджанската позиция в района на укреплението Гяурбаири.

Междусъюзническа война 1913 г.

На 18 юни 1913 г. 41-ви пехотен полк получава заповед да се укрепи на левия бряг на Вардар, в района на Сехово, Мачуково и Кованец.
На 19 юни 1913 г. полкът води тежки сражения с гръцките войски в района на село Смол, Покели и Мачуково.
На 20 юни 1913 г. 41-ви пехотен полк води боеве при селата Смол и Мачуково и височината Бачево срещу целия състав на 10-та пехотна гръцка дивизия.
На 21 юни 1913 г. полкът се оттегля на укрепените позиции на брега на Дойранското езеро и заема участъка от двете страни на пътя Дойран-Гевгели.
На 21 и 22 юни 1913 г. 41-ви и 42-ри пехотни полкове водят тежки боеве край село Арджан и Калиново срещу настъпващите две гръцки дивизии.
На 23 юни полкът води боеве за защитата на Дойранската позиция.
На 28 юни 1913 г. 41-ви пехотен полк води сражение с гърците при село Белица.
На 7 юли 1913 г. 41-ви полк води боеве срещу гърците при Пехчево и Джама – кота 1650 – връх Кавица.
На 8 юли дружините от полка воюват в района на връх Видрен.
На 13 юли 1913 г. 41-ви пехотен полк води боеве при връх Видрен, Кота 1050, Кота 1079, махалата Троскова, Кота 1378. Личният състав на полка съставлява непоче от 500 души / офицери, подофицери и войници/.
На 15 юли 1913 г. след сраженията в планините над Ораново командващия Втора армия изпраща телеграма в Щаба на съединените армии, в която се казва, че в 41-ви и 42-ри полкове са останали по не повече от 400 души.
След края на Междусъюзническата война, на 6 август 1913 г. се демобилизира и се завръща в Бургас. През септември 1915 г. полкът се формира отново в София от състава на 1- ви пехотен Софийски и 6- и пехотен Търновски полкове и взема участие в Първата световна война като част от 3- та пехотна бригада на 1- ва пехотна Софийска дивизия.

Сръбски фронт

В състава на Първа пехотна Софийска дивизия 41-ви пехотен полк участва в Моравската настъпателна операция.
На 18 октомври 1915 г. 41-ви пехотен Бургаски полк участва в боевете по превземането на град Пирот.
На 26 октомври 1915 г. полкът влиза в Лесковац след едноседмични сражения.
На 30 октомври 1915 г. 41-ви пехотен полк води боеве за преминаването на река Пуста и преследване на отстъпващите сърби.
От 2 до 17 ноември 1915 г. 41-ви пехотен полк участва в Косовската операция на Българската армия, превземането на Гиляне, Феризово /Феризович/ , Прищина и сражението на Косово поле.

Добруджански фронт

През лятото на 1916 г. 41-ви пехотен полк е предислоциран на Добруджанския фронт в състава на Първа пехотна Софийска дивизия.След началото на войната с Румъния на 5 септември 1916 г. полкът участва в щурма на крепостта Тутракан.
На 6 и 7 септември полкът води боеве с румънците при село Сансанлар.
На 17 октомври 1916 г. 41-ви пехотен полк щурмува румънските позиции при село Кокарджа.
На 20 октомври 1916 г. полкът участва в боевете срещу румънци, руснаци и сърби за овладяването на Кобадинската позиция.
На 30 ноември 1916 г. 41-ви пехотен полк води боеве срещу румънци и руснаци за преминаването на река Серет.
На 6 декември 1916 г. полкът участва в боевете за завладяването на Букурещ.

Македонски фронт

В началото на 1917 г. 41-ви пехотен полк е предислоциран на Македонския фронт. Полкът заема позиции в района на Завоя на Черна и участва в позиционните боеве в участъка до края на 1917. В началото на 1918 г. съгласно заповед заема позиции в района около Битоля, където остава до края на войната.

След Солунското примирие, 41-ви пехотен полк е в състава на трите пехотни дивизии, останали в заложничество.

През 1939 г. 41-ви пехотен полк е формиран отново и от февруари до септември 1941 г.,
От 1 до 8 юли 1943 г. 41-ви пехотен полк извършва мобилизация в София в рамките на мобилизацията на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Полкът заема позиция по беломорския бряг , която първоначално обхваща от 45 до 60 км протежение. Към 1 септември 1943 г. 41-ви пехотен полк заема позиция от Неа Муданя до Епаноми, която включва участък от 130 км. по дължината на морския бряг и до 50 км. дълбочина на охранение.

През ноември 1944 г. 41-ви пехотен полк участва във втората фаза на заключителния етап от участието на България във Втората световна война.

Включен е в състава на Единадесета пехотна дивизия и участва в боевете при Драва от 6 до 21 март 1945 г.

Полкът води боеве при Драва Соболч, Драва Полконя, Кишесентмартон, Сапорца, Тешенфа, Кемеш, чифликът Тормащек.

След края на Втората световна война, през юни 1945 г. 41-ви пехотен полк окончателно е демобилизиран и разформиран.

Любими командири:
Полковник Стоян Филипов, капитан Боботинов, майор Никола Иванов, майор Чолаков, майор Николов, капитан Черногоров, капитан Иван Димитриев, поручик Йосиф Коларов, подпоручик Нисим Бехаров, старши подофицер Ангел Казанджиев, подпоручик Давид Щернберг, подпоручик Иван Барулев…

Имена на славата:
Бос тепе, капа, Лозенград, Люлебургас, Чаталджа, Смол, Покели, Мачуково, Арджан, Калиново, Дойран, Пехчево, връх Кавица, връх Видрен, Занога, Ораново, Пирот, Лесковац, Гиляне, Феризово, Прищина, Косово поле,Тутракан, Сансанлар, Кобадин, Серет, Арджеш, Букурещ, Завоя на Черна, Добро поле, Драва Соболч, Драва Полконя, Кишесентмартон, Сапорца, Тешенфа, Кемеш, Тормащек…

Кавалери на Ордена за храброст:

За Балканската война 1912 – 1913 г.

Полковник Стоян Филипов – Командир на 41-ви пехотен полк

За Войната 1915 – 1918 г.

Полковник Спирдон Михайлов – Командир на дружина от 41-ви пехотен полк
Майор Димитър Петров – Командир на дружина от 41-ви пехотен полк
Капитан Иван Дипчев – Командир на рота в 41-ви пехотен полк
Капитан Петър Ковачев – Командир на рота от 41-ви пехотен полк

МАРШ НА 41 ПЕХОТЕН ПОЛК

Текст: Любомир Бобевски

С гърди железни, с дух стомана
Деца сме волни на Балкана.
През урви, чуки и скали.
Летим кат гордите орли.

Към родний край, земя свещенна,
Ний храниме любов неземна.
И пазим бащин си завет,
И родна чест от враг заклет.

При Вуча-Рупа и Морава,
При „Пуста“, дето мряхме с слава.
Със устрем и стихийна мощ
Ний с чест покрихме своя нож.

Из Добруджанските полета.
Де вражата е кръв пролета,
Ний увенчахме с лаври там,
Потъпкания роден храм.
Личат ни стъпките из Влашко.
Де бихме племето апашко.
Вратата ние при Арджеш,
Отворихме към Букурещ.

По бреговете, пък, на Черна,
Със храброст дивна, безпримерна.
Достойно, славно ние мрем.
Съдбата родна кат ковем.

Източник: Български бойни знамена