царица Ефросина

Първа съпруга на цар Теодор Светослав (1301— 1321)

Дъщеря на Манкус, вероятно грък, православен жител на генуезката колония Кафа (дн. Феодосия, Украйна). Майка й е дъщеря на богатия ромейски търговец Пандолеон, но е възможно да е починала твърде млада, защото Ефросина е отгледана от се­мейството на дядо си.

Бракът й с Теодор Светослав, който се озовава във владенията на монголо-татарския беклярибек Ногай (ок. 1230-1299) по времето на абдикацията на своя ба­ща цар Георги Тертер I през 1292 г., изглежда, е склю­чен към 1292-1293 г. Чрез тази женитба българският съцар и престолонаследник подобрява осезаемо мате- риално-финансовото си състояние, получава достъп до двора на монголо-татарския първенец, до византий­ската политика и до влиятелните търговски кръгове в Крим и Северното Причерноморие. Неговите пози­ции и влияние постепенно се засилват и той спечелва също доверието на съвладетеля Чака (неизв. – 1301).

През 1297 г. сред монголо-татарските първенци се разразява поредната ожесточена борба, предизвикана от самообявяването на Ногай за независим владетел с титла „хан“ на собствено владение, откъснато от Злат- ната орда. Срещу отцепника се опълчва титуляр­ният хан Токту (1290-1313). В сражение през есента на 1299 г. Ногай е разгромен и пленен, ала умира от раните си, преди да бъде предаден на непримиримия му враг¹¹¹. Синовете му – Чака, новият хан, и Тага, се оттеглят в Бесарабия. Заради измяна Чака убива своя брат и оглавява еднолично борбата срещу Токту и до­ри успява мимолетно да си възвърне бащините земи. Братоубийственият акт спрямо Тага обаче предизвик­ва недоволството и отцепването на Таз-Буга – зет на Чака, и на наместника Тунгуз. Чака се справя и с тях на бойното поле. Таз-Буга прибягва до помощта на Токту. Златноординският хан изпраща войска, която нанася на Чака катастрофално поражение. С Ногаевия син остават малцина, поради което той е принуден да преустанови временно борбата. Тъкмо тогава Чака се поддава на внушенията на Теодор Светослав и двамата поемат към България. Благосклонният прием на два­мата пришълци от страна на търновградските боляри и безпрепятственото им настаняване в двореца имат профила и стойността на преврат, с който са отстране­ни от власт приемникът на цар Смилец Иван (Йоан) IV и управляващото от негово име регентство наче­ло с царицата майка и с деспот Алдимир (Елтимир; неизв. – ок. 1305). Първостепенната роля изпълнява енергичният представител на рода Тертер – Теодор Светослав, който жадува за реванш и реставрация на своята династия.

Според изворите скоро след пристигането си в Търново той ликвидира Чака и е прогласен за цар на България. Ефросина, която е неотлъчно до своя съ­пруг, е помазана и благословена като българска ца­рица. Повече преки сведения за нея няма. От Сино- дика на Българската православна църква е известно, че тя не се замонашва, каквато е била практиката при развод, следователно бракът й с цар Теодор Све­тослав не е бил разтрогван. От друга страна, българ­ският владетел се жени повторно най-вероятно през пролетта на 1308 г., което означава, че съпругата му не е била жива поне от началото на 1307 г., защото втори брак се допуска след задължителен едногоди­шен траур. Очевидно бракът на Ефросина, каквито и да са били първоначалните мотиви за сключването му, е бил достатъчно хармоничен и стабилен, за кое­то нейният принос е несъмнен. Имала шанса да бъде обвързана в младенческа възраст с един от най-забе- лежителните мъже на епохата, когато той е бил беден пленник в улуса на Ногай, Ефросина остава докрай негова вярна съпруга, грижовна майка на неговия син и приемник цар Георги Тертер II (1321-1322) и достолепна царица на България.

Има основания да се предполага, че тази бъл­гарска господарка е погребана в наоса (централната част) на черквата в дворцовия комплекс на Царевец във Велико Търново .