Владетелите на България Владетелите на България и техните царици
Царица Мария е съпруга на цар Иван Владислав (1015-1018)
Най-ранните сведения за нея са от февруари 1018 г., когато царственият й съпруг загива пред стените на обсадения под негово ръководство от българска войска адриатически град крепост Драч (Дирахиум, дн. гр. Дуръсо, Албания). Наскоро след това царицата изпраща при византийския император Василий II (976-1025) патриарх Давид (ок. 1015-1018) с послание, в което изразява готовност да обяви капитулацията на царството пред империята, „ако се изпълнят желанията й“. Когато ромейс- ката войска се установява край Охрид, тя се явява в противниковия лагер и вероятно официално се отказва от суверенитета на България. Василевсът я удостоява с почетната титла „зоста-патрикия“ (първа придворна дама ) и я въвежда в средите на дворцовата аристокрация в Константинопол. През 1029 г. Мария се включва в заговор за детронирането на император Роман III Аргир (1028-1034) и възцаряването на най-големия й син Персиан, който приключва печално – заговорниците са разкрити и наказани, Персиан – ослепен и замонашен, майка му – въдворена първоначално в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (в Мала Азия, ок. дн. Анкара, Турция), а от 1030 г. – в манастир в тема Тракисион (по западния бряг на Мала Азия), където може би дочаква кончината си.
Изображение на царица Мария се съдържа в миниатюра от т.нар. Мадридски илюстрован ръкопис на хрониката на Йоан Скилица (XII—XIII в.), представяща ослепяването на Персиан през 1029 г. и прогонването на майка му от двореца в Константинопол.
