1-ви въздушен полк
Към Железопътната дружина от Инженерни войски преди Балканската война 1912 г. се мобилизира Въздухоплавателен парк с две въздухоплавателни отделения. През октомври 1912 г. Щабът на Действащата армия преустройва авиацията в три отделения. 1-во аеропланно отделение остава на летището до Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда Одринската крепост. Командир е поручик Радул Милков. Бойното кръщението на младата българска авиация става на 16 октомври 1912 г. Пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев получават задача да разузнаят за намеренията на противника в крепостта Одрин. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. с биплан „Албатрос“. Височината е около 500 м. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой.
На 30 октомври 1912 г., на самолет, пилотиран от подпоручик Стефан Калинов, като наблюдател се издига първата жена – самарянката Райна Касабова.
На 12 ноември 1912 г. се осъществява първият групов боен полет. Четири самолета, пилотирани от поручиците Радул Милков, Никола Богданов, Стефан Калинов и руснака Николай Костин, летят заедно към Одринската гара Караагач.
През 1915 г. Аеропланната рота при Техническата дружина на Инженерните войски се разгръща в Аеропланно отделение, подчинено на Щаба на Действащата Армия.
От създаденото през 1924 г. Аеропристанище Божурище през 1940 г. се формира полк, който през този дълъг период сменя различни наименования и форми на организация.
През 1937 г. въздушните части получават за първи път бойни знамена.
„Обявявам по войската, че Н. В. Царя в желанието си да дари Въздушната дивизия със знамена на 27.6 т.г. (1937 г. б.а.) на летище Божурище прикова собственоръчно пет нови знамена, които, осветени, дари на частите на Въздушната дивизия. В тържествена обстановка те са връчени на строените за тази цел представителни части на 1-ви орляк (базиран на летище Божурище), 2-ри орляк (базиран на летище Пловдив), 3-ти орляк (базиран на летище Ямбол), Учебния орляк (базиран на летище Казанлък) и 5-ти орляк (базиран на летище Пловдив). На връчването Н. В. царя заявява: „…аз в този момент съм горд и щастлив, че мога да предам Вам за пръв път знамена, които да се развяват над вашите части…”. Майор Ив. Ножаров, пръв от петимата командири на въздушни части, приема с благодарствени думи знамето и го предава в ръцете на първия му знаменосец фелдфебел Ал. Чирпанлиев.
Полкът взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа.
Източник: Български бойни знамена
