Съпруга на сръбския крал и цар Стефан Душан (1331-1355)

Сестра на цар Иван Александър (1331-1371).

Омъжена е за Стефан Душан през 1331-1332 г. На 14 април 1346 г. в Скопие той е коронован за цар, а тя – за царица. Играе значителна роля в полити­ческия живот на сръбската държава – според Йоан Кантакузин (ок. 1295-1383) царица Елена „във всяко отношение имаше амбицията да не изостава назад някак от съпруга си“. След смъртта на Стефан Душан (20 декември 1355 г.) през ранната пролет на 1356 г. вдовицата му се замонашва под името Елисавета. Ус­тановява се по неизяснени причини в град Сяр (Серес, Гърция), запазвайки всички външни белези на царската власт. Първоначално признава върховен­ството на своя син цар Стефан Урош (1355-1371) и го подкрепя в борбата за наследството на неговия баща, а той я подпомага с военни отряди в отблъскването на неприятелски набези из Сярската област и защи­тава от посегателства имотите й в Зета. Постепенно царицата монахиня обособява собствено самостоя­телно владение, най-късно към ноември 1360 г. „Пе­риодът на нейното самостоятелно управление в Сяр (1360-1365 г.) – обобщава изследователят Христо Матанов – се характеризира с редица нововъведения в системата на управление, чрез които държавната структура на Сярското княжество придобива оп­ределен и специфичен облик. Въведена била визан­тийската институция на „вселенските съдии“ и „син- клит“. Владетелката на Сяр имала решаваща дума в работата на Сярската митрополия, решавала спорове между отделни свои феодали и заобиколена от своите най-близки помощници – нейни роднини и „дворяни“ (икии), членове на новоучредения синклит, при­тежавала всички атрибути на независима владетелка. Границите на нейното княжество с център Сяр не мо­гат точно да се определят, но едно е напълно сигурно: още от 1360-1361 г. Сярското княжество има напъл­но изградена държавна структура и представлява до­бре уредена феодална държава, която още преди 1365г.получава международно признание.

В Сяр царицата монахиня властва докъм август- септември 1365 г. След това – най-късно през лятото на 1367 г. – тя се оттегля в двора на сина си, където умира на 7 ноември 1376 г.

От брака със Стефан Душан Елена има син, бъ­дещия сръбски цар Стефан Урош, и две дъщери.

Запазени са няколко нейни изображения: в Сопотчани, в църквата „Св. Никола“ в Люботен, Дечанския манастир, в Лес- новския манастир. Ма­кар и доста повредено, до наши дни е оцеляло родословното дърво на царица Елена в църк­вата на манастира „Св.

Богородица“ край с. Матейче, Кумановско,Македония, зографиса­но по личната й воля на ктиторка на храма към 1355-1356 г. На първия ред до нейния образ (в средата) са изобразени цар Стефан Душан, цар Стефан Урош и двете й дъщери 192.

„Няма съмнение, изтъква изследовате­лят Йордан Андреев, че царица Елена е една от най-забележителните фигури в средновековната история на сърби и българи – има историци, които я определят като най-властната жена на Балканите през XIV в.“